Всеки, на когото предстои да изтегли кредит – било то потребителски за ремонт или ипотечен за мечтания дом – се изправя пред един фундаментален въпрос: с фиксирана или с плаваща лихва да бъде той?
Този избор не е техническа подробност в договора, а стратегическо решение, което може да ви спести (или да ви струва) хиляди евро в дългосрочен план.
Отговорът не е еднозначен – той зависи от вашата лична финансова ситуация, толерантност към риск и от моментната икономическа среда. Ще разгледаме в детайли какво представлява всяка опция, за да направите най-информирания избор.
Сигурността на фиксираната лихва
Както подсказва името, фиксираната лихва остава непроменена за определен период от време, договорен с банката – обикновено 3, 5 или по-рядко 10 години.
Основното ѝ предимство е предсказуемостта. Вие знаете с абсолютна точност каква ще бъде месечната ви вноска през целия фиксиран период. Това ви дава спокойствие и улеснява планирането на семейния бюджет, тъй като няма риск от неприятни изненади, причинени от пазарни сътресения и неочаквано повишение на лихвите.
Пример (ипотечен кредит): Изтегляте 150 000 евро за 25 години при 3% фиксирана лихва за първите 5 години. През тези 60 месеца знаете точно, че вноската ви ще бъде около 711 евро – без значение какво се случва с икономиката на еврозоната, инфлацията или решенията на ЕЦБ.
Недостатъкът? По-високата стартова цена на кредита. Обикновено банките предлагат фиксираните лихви на по-високи нива в сравнение със стартовите плаващи лихви – това е „премията за сигурност", която плащате. Освен това, ако пазарните лихви започнат да падат, вие няма да се възползвате от това и ще продължите да плащате „заключената" си по-висока лихва.
Има и още нещо важно: предсрочното погасяване по време на фиксирания период обикновено е свързано с по-високи такси от това при плаваща лихва. Това е така, защото банката е „заключила" определен доход от вас за фиксирания период, и при предсрочно погасяване търпи загуба.
Динамиката на плаващата лихва
- Плаващата лихва се променя през периода на кредита. Според българското законодателство тя се формира от два компонента:
- Фиксирана надбавка – това е печалбата на банката, която остава непроменена за целия срок на договора.
- Референтен лихвен процент (РЛП) – това вече най-често е EURIBOR (3-месечен или 6-месечен), който отразява лихвите на междубанковия пазар в еврозоната.
- Банката е длъжна периодично (обикновено на всеки 6 месеца) да преизчислява променливия компонент и съответно общата лихва по кредита ви.
Пример (ипотечен кредит): Изтегляте 150 000 евро за 25 години с плаваща лихва, формирана от 0,7% надбавка + 6-месечен EURIBOR. Ако в момента на тегленето EURIBOR е около 2%, лихвата ви е 2,7% и вноската ви е около 689 евро. Ако след 6 месеца EURIBOR падне на 1,5%, лихвата става 2,2% и вноската намалява до около 651 евро. Но ако вместо това EURIBOR се качи на 3%, лихвата става 3,7% и вноската скача на около 769 евро.
Пример (потребителски кредит): Изтегляте 15 000 евро за 7 години с плаваща лихва от 6,5%. Месечната ви вноска е около 223 евро. Ако след две години EURIBOR (а заедно с него и общата лихва) се повиши с 1 процент, вноската ви ще нарасне с около 7 евро месечно – малко на пръв поглед, но за останалите 5 години това е допълнителен разход от близо 420 евро.
Имайте предвид една важна разлика: лихвите по потребителските кредити са значително по-високи от тези по ипотечните – обикновено в диапазона 5–9% при ГПР, докато при ипотечните пазарът се движи около 2,5–3,5%. Това е, защото потребителските кредити нямат обезпечение (ипотека на имот), и рискът за банката е по-висок.
Виждате принципа: при плаваща лихва вноската ви „диша" с пазара. В добрите години – пестите. В лошите – плащате повече.
Основният риск, разбира се, е несигурността – в дългосрочен кредит от 25–30 години EURIBOR ще премине през множество цикли на покачване и спад.
