В дигиталния свят, в който живеем, повечето от нас имат една основна банкова сметка. В нея влиза заплатата, от нея плащаме сметки, с дебитната карта към нея пазаруваме в магазина. Всички пари – тези за хляб, тези за почивка и тези „за черни дни" – често съжителстват на едно и също място.
Това обаче е също толкова ефективно, колкото да държите парите си за наем, за храна и спестяванията си в един и същи джоб. Рано или късно те се смесват и губите контрол.
Истината е, че парите ви имат нужда от план и от правилно разпределение. А банките предлагат два основни инструмента за това: разплащателна сметка и спестовна сметка.
Те изглеждат подобни, но имат коренно различни цели. Разбирането на тези цели е първата стъпка към това да накарате парите си да работят за вас, а не вие за тях.
Разплащателната сметка – за всеки ден
Представете си разплащателната сметка като главното фоайе на вашите финанси. Това е оживено, транзитно място, където парите постоянно влизат и излизат.
Нейната цел е да обслужва ежедневните ви финансови операции:
- Получаване на работна заплата, пенсия или други доходи.
- Плащане на сметки за ток, вода, интернет – на каса или онлайн.
- Ежедневни покупки с дебитна карта.
- Теглене на пари в брой от банкомат.
- Извършване и получаване на банкови преводи.
Основната характеристика на разплащателната сметка е високата ликвидност. Това означава, че имате незабавен и неограничен достъп до парите си по всяко време. Но това удобство си има цена. По тези сметки лихва няма.
Вместо да ви носят доход, почти всички разплащателни сметки имат месечна такса за обслужване – обикновено между 1,28 и 2,55 евро при наличие на дебитна карта.
Спестовната сметка – белите пари за черни дни
Ако разплащателната сметка е оживеното фоайе, то спестовната е тихата, заключена стая, в която държите парите си „за черни дни". Или за големи покупки, сбъдване на мечти и всичко онова, което има нужда от повече средства.
Нейната цел е да ви помогне да натрупате пари за бъдещи цели и да ги предпази от импулсивни харчове.
Ползваме я за:
- Създаване на „авариен фонд" (спестявания за поне 3-6 месеца напред).
- Спестяване за голяма покупка (първоначална вноска за жилище, нов автомобил).
- Заделяне на пари за почивка, образование или друго планирано събитие.
Тук ключовата дума е натрупване. За да ви стимулират да държите парите си при тях, банките предлагат лихва по спестовните сметки. В замяна, ликвидността е по-ниска. Може да има ограничения за броя безплатни тегления на месец или да се изисква предизвестие за изтегляне на по-големи суми. Това не е недостатък, а предимство – лекото неудобство ви кара да се замислите, преди да посегнете към спестяванията си за нещо дребно.
Какво трябва да знаете за банковите депозити: Видове, лихви и гаранции
Важно за лихвите в България: При повечето големи български банки лихвите по стандартните спестовни сметки са скромни – от под 1% до около 1,5% годишно. По-високи лихви (1,5–2,5%) обикновено се предлагат от по-малки или специализирани банки, или при срочни депозити, при които парите ви са „заключени" за определен период (от 1 месец до 3 години).
Добра новина за спестителите: От 1 април 2022 г. данъкът върху лихвите от депозити и спестовни сметки за физически лица в България е отменен. Това означава, че пълната сума на начислената лихва остава за вас, без банката да удържа нищо. Същото важи и за лихви от сметки в други банки от ЕС.
Гаранция от държавата. Парите по спестовна сметка (както и по разплащателна) са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до 100 000 евро на вложител в една банка. Това прави спестовната сметка един от най-сигурните начини да съхранявате парите си.
