Над 50 000 майки в България се очаква да се върнат на пазара на труда през тази година. Голяма част от тях обаче го правят без достъп до специализирана правна консултация – проблем, който остава пренебрегван с години.
„Доста от тези жени не познават правата си и попадат в различни трудово-правни ситуации със своите работодатели. Ако те не се върнат на работа, това е сериозна икономическа загуба за България, защото говорим за хора в най-активната им трудоспособна възраст.“
Темата коментира Светлана Петрова, основател на JobMama, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Петрова посочи, че въпреки желанието на майките да се върнат към професионалния живот, много се от тях се сблъскват с трудности още в първите дни.
„Те не се чувстват достатъчно подкрепени от работодателите си. Именно това беше и причината да създам платформата JobMama – да подпомогне майките в тяхната кариерна ориентация.“
Натиск, понижения и разлика в заплатите
Гостенката обясни, че най-срещаните проблеми на жените при завръщане на работното им място е усещане за нежеланост и загуби като отказ да бъдат върнати на предишната позиция, предлагане на по-ниска длъжност, разлика в заплащането, която може да достигне до 50% и липса на индексация на заплатата.
Петрова отбеляза, че закриването на щата представлява начин да се заобиколи законовата защита и поставяне на майката под психологически натиск.
„Това, което чухме от срещата и онлайн формата, най-често беше, че майките се чувстват нежелани от своя работодател. Към тях се заявява, че няма място за тях, има затворен щат или им се предлага по-ниска позиция.
А след 4-5 години отсъствие разликата в заплатите спрямо колегите им може да достигне до 50%“, заяви Петрова и добави: „Всички тези проблеми и страхове съществуват в майката в този тежък за нея момент, в който тя се връща с малко дете и усеща натиска от страна на работодателя.“
Решения за успешно завръщане
Според Петрова причината за резервираността на работодателите не е едностранна. „Главното схващане на работодателя е, че те са амортизирани, не са напреднали с новите технологии и не са подготвени да се върнат на пазара на труда, който се е променил.“
Едно от ключовите решения е активната връзка по време на майчинството. „Ако HR отделите поддържат контакт с майките и ги информират за промените в компанията, те ще се върнат много по-подготвени.“ Освен това други възможни мерки могат да включват ваучери за обучение (дигитални умения, AI, езици), реинтеграционни програми, стимули за работодатели и детски пространства на работното място
Ролята на държавата
Петрова посочи, че в момента липсват активни държавни политики, които да стимулират реинтеграцията на пазара на труда, а институциите могат да подпомогнат процеса чрез стимули, програми и облекчения за работодателите.
Събеседничката насърчи, че жените следва да се обърнат към Инспекцията по труда при усещане за натиск и неправда при завръщането на работното място и към специалисти към правни съвети.
Колко дълго трябва да е майчинството?
По този въпрос Светлана Петрова заяви, че колкото по-кратък е периодът на майчинство, толкова по-добре за професионалната реализация, и насърчи за завръщане на пазара на труда още след първата година, защото по дълго оставане извън него води до загуба на умения, откъсване от пазара на труда и трудна реинтеграция.
