На този ден, точно преди 33 години, при атентати на гарата в Пловдив и на летището във Варна е ранена жена, която по-късно умира, а десетки са тежко пострадали. Организатори и извършители на Августовската терористична атака са членове на Турското националноосвободително движение в България
- нелегална организация, създадена за съпротива срещу репресиите на държавата по времето на Възродителния процес. Те получават най-тежкото възмездие за тези и още атентати - смъртни присъди, но историята на България завинаги остава белязана от стореното.
Атентатите - всички бомби са с часовник "Слава"
Точно в 17,29 часа на 30 август 1984 г. в чакалнята на жп гарата в Пловдив избухва бомба. Поставена е до кошче за отпадъци в единия край на залата, близо до обществените телефони.
50-годишната Добра Паслиева от Кърджали e тежко ранена и пет дни по-късно умира в болница, а 13-годишно дете, по-ирония на съдбата дошло заедно с брат си от Турция на гости, остава без око. Другото момче също пострадва. Още около 40 души са с различни наранявания. Бомбата разрушава металния покрив и стени на чакалнята.
Само 36 минути по-късно - в 18,05 часа, е взривена друга бомба - пред сградата на летището във Варна. Този път адската машина е сложена в бетонен цветарник на паркинга. За късмет убити няма, ранени са две варненки.
След двойната атака целият оперативен състав на МВР е вдигнат на крак, а разследването по оперативната разработка, наречена "Мерзавците", започва при пълна секретност. На обществото не се дава никаква информация, атентатите са наречени "инциденти".
Милицията стига до извода, че става дума за координирани действия на протурски терористи. Те явно са планирали атаките да съвпадат с очакваните посещения на държавния ръководител Тодор Живков в двата града в навечерието на 40-годишнината от 9 септември 1944 г.
Доказателствата категорично сочат, че бомбите са еднотипни - изработени от свързани шашки амонит 6, по около 200 грама всяка. Детонирани са с електрически взривател, захранван от плоска 4,5-волтова батерия и часовников механизъм от будилник "Слава". В Пловдив взривното устройство е поставено в буркан, а във Варна - в консервена кутия.
Разследващите обаче не могат да разкрият терористите. И след по-малко от година е извършен най-кървавият атентат у нас - този на гара Буново. В 21,32 часа на 9 март 1985 г. е взривен вагонът за майки с деца на бързия влак Бургас-София. Бомбата е със същия часовников механизъм. Загиват две деца - на 12 и 13 г., жена и трима мъже, тежко ранени са 9 души.
Само половин час по-късно взрив избухва във фоайето на хотел “Сливен“ в едноименния град. От разхвърчалите се витрини и отломките на рухналия таван са ранени близо 20 души. Бомбата е поставена в гардероба на хотелската сладкарница и само защото стените поемат взривната вълна е спасен животът на посетителите - повечето младежи между 16 и 25 г.
И този атентат е извършен с бомба с будилник “Слава“. Властите вече са сигурни, че цялата поредица е дело на едни и същи хора.
През юли 1986 г. атентаторите отново напомнят за себе си, но този път планът им се проваля и дори води до разкриването им. На плажа в курорта "Дружба" е поставена мощна 3-килограмова бомба. Преди да гръмне обаче, тя е открита след сигнал на турист за забравен багаж - адската машина е поставена в гюм за мляко, покрит с покривка от вагон-ресторант на БДЖ и пъхнат в пазарска чанта от сезал.
Милицията успява да обезвреди бомбата, но преди това за първи път има възможност да изследва цяло взривно устройство, изработено от терористите. Експертите откриват и грешката им - облепили са с тиксо часовника, който трябвало да задейства електрическата верига и да предизвика взрив, но това спряло механиката. При детонация пораженията щели да бъдат в радиус от 100 м.
Терористите - агенти на ДС
Постепенно, тръгвайки от сезаловата чанта, спирателна "обувка" за жп транспорта, намерена в стар куфар, и издание на "Работническо дело" с номер на адрес, разследващите успяват да наредят пъзела.
Тримата основни атентатори са разкрити. Оказва се, че те са били агенти на Държавна сигурност, единият от които действащ.
Първият е Елин Демиров Маджаров (Емин Мехмедали) - бивш сервитьор в елитни заведения и настоящ продавач на сладолед в Бургас.
Вторият е Алцек Демирев Чакъров (Абдула Чакър), известен с агентурните псевдоними Моряка, Абдула и Дениз - моряк от държавния „Океански риболов". Абсурдното е, че е включен в оперативно-издирвателните мероприятия срещу собствената му терористична група, докато всъщност работи и за турското разузнаване.
Третият е Сава Руменов Георгиев (Саафет Реджеб) от село Череша - строителен техник и технически съветник на групата, за когото се смята, че най-вероятно е доставил взрива и е бил наясно как да направи бомбите.
Така през април 1987 г. е образувано следствено дело номер 72, което води до спецоперация “Двуличник-87“ за обезвреждане на терористичната група. На 13 август Маджаров и Чакъров са задържани и веднага изпратени в София. На 19 август е арестуван и Георгиев, който признава, че в дома му е скрит пакет с взрив, а край родното му село е направено изпитание на първата бомба.
Задържани са и техни помагачи - приятелката на Маджаров Севда Латинова, и Милко Вълканов, който им доставя взривни материали от обект на “Пътно строителство“, без да знае за какво ще бъдат използвани. Обясняват му, че животните имат краста и трябва да ги мажат с амонит.
Прибран е и Никола Николов, който снабдява атентаторите с двайсетина детонатора, огнепроводен шнур, патрони и взрив, които уж им трябват за прокопаване на кладенец.
В полезрението на службите влиза и Севдалин Маджаров - брат на Елин, за когото е установено, че е донесъл отровата за вододайната зона на село Люляково - друг саботаж от турските среди.
Започва съдебно дело. Пред съда 40-годишният Елин Маджаров, смятан за тартор на групата, плаче и се разкайва:
„Не съм мислил непременно хора да убивам, целта ми беше да има паника и шум. Осъзнах грешката си. Видях хората, пострадалите, близките на жертвите. Видях мъката им. Разбрах какво сме им причинили. Това е за мен една огромна, вечна скръб. Виждал съм хора, правят си татуировки по ръцете, краката. Аз си направих татуировка на сърцето“.
Съдът обаче не се трогва - на 25 април 1988 година произнася присъдите:
смърт чрез разстрел за Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев; 6 години лишаване от свобода за Севдалин Маджаров (той обаче лежи само 2 г., защото е амнистиран от президента Желю Желев, а по-късно става областен координатор на ДПС за Бургас), 2 години затвор за Никола Николов и по 1 година за Севда Латинова и Милко Вълканов.
Смъртната присъда не подлежи на обжалване и е потвърдена от Държавния съвет на Народна република България. Тримата атентатори са разстреляни в началото на септември 1988 г. в Софийския затвор и телата им са кремирани, припомня Дир.бг.
Следствено дело 72, в което са събрани над 2000 страници, е засекретено. Така и не става ясно кой финансира атентаторите и кой плаща скъпите хонорари на адвокатите им по време на делото.
Години по-късно - на 6 септември 1998 г., на събор в родното село на Маджарови - Трънак, Руенско, лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява:
„За мен въпросът е открит от гледна точка на доказуемостта на тяхното престъпление като терористи. Аз не съм чел това дело. Преди няколко години сме го искали, но никой не се е докоснал до него.“
Това се случва край чешмата, издигната в чест на терористите през 1993 г., където ежегодно са почитани като борци за свобода.
По-късно, с постановление на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, от чешмата е заличено посвещението на турски език:
„С безкрайна признателност към падналите на 6 септември жертви за права и свободи.“
На следващата година надписът е възстановен. Остава там до 2009 година, когато, след решение на ВКС, Кървавата чешма, както я наричат, е разрушена.
Терорът продължава
Съпротивата на турците не спира и след задържането на терористите от Пловдив, Варна и Буново. На 7 юли 1987 г. други трима мъже отвличат с кола 12-годишния Дарин Христов и 15-годишния Николай Петков от Добрич, с цел да им служат за жив щит при осигуряване на коридор за бягство в Турция.
Похитителите носят бойни гранати, като взривяват три от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци. Ранени са българин и двама чужди туристи. Започва преследване. Така в Странджа бегълците се натъкват на полицейска засада и взривяват колата със заложниците. Двете деца са ранени, като едното остава инвалид за цял живот. Двама от терористите загиват при взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян.
Дир.БГ припомня кървавите събития.
