„За съжаление в бюджет 2018 липсваха т.нар. политики. Прави впечатление, че се наливат пари в нереформираните системи”. Това коментираха народните представители от ПГ на „БСП за България” Петър Кънев, Николай Тишев и Тодор Байчев на пресконференция днес.
„Общата рамка за бюджет 2018 я знаете. На пръв поглед резултатите, които са заложени в нея, са добри. За съжаление на самите обсъждания в парламента не се получи необходимият дебат по дисбаланса в обществото, в икономическото развитие”, заяви Кънев и посочи конкретен пример за това колко голяма нужда има обществото ни от такъв дебат и накъде върви българската икономика.
„Преди няколко месеца излязоха данни на Централната банка, че средномесечно от българите, които работят в чужбина, България получава между 70 и 90 млн. евро всеки месец. Това са чисто данъчни изчистени пари. Аз се заинтересувах на каква база са тези изчисления и когато проведох разговори с ръководството на Националната банка, се оказа, че в тази цифра влизат всички преводи над 2500 евро. Всички преводи под 2500 евро не се отчитат от Националната банка. Кешът въобще не се отчита. Когато правихме анализ колко кешови пари влизат от българите, които работят зад граница, се оказа, че те са минимум два пъти до два пъти и половина повече. Т.е. можем да твърдим, че годишно твърдо някъде над 2 млрд. - 2,5 млрд. евро идват от нашите българи в чужбина”, обясни депутатът.
Петър Кънев добави, че има много дисбаланси, по които трябва да се говори.
Тодор Байчев засегна темата за предложението за създаването на Централен административен съд.
„Звучи добре, но в крайна сметка какво ще вършат хората там, той ще бъде един ведомствен съд на Министерски съвет (МС), тъй като основната задача ще бъде обжалването на наредбите, актовете и правилниците, които са издадени от МС. Тук аз си задавам два въпроса – след като бъдат одобрени тези хора, които на практика ще са зависими, защо е нужно създаването му? И второ – кому е нужно създаването на нов съд, било то и централен? Друго, което искам да кажа, е, че това предложение се прави между първо и второ четене, явно с цел да се избегне обществото обсъждане, да се избегнат професионалните гилдии и тяхното мнение”.
Байчев коментира и промените в Закона за МВР, където се улесни достъпът на чужденци от трети страни до трудовия пазар в България. Той посочи, че има доста хора, които са несъгласни да работят на минимална работна заплата, а сега ще бъдат внасяни чужденци и ще работят, на практика, в сферите на туризма, строителството, там, където е най-ниско заплащането.
„Другото, на което се посегна, е по отношение на квалифицираните кадри – лекари, инженери, техници и т.н. - вече ще могат и те да бъдат, образно казано, внасяни и ще могат и те да работят, естествено, срещу по-ниско възнаграждение” – каза Байчев.
По думите му това от своя страна ще накара местните кадри да емигрират на запад, тъй като борбата и конкуренцията няма да бъде равностойна и лоялна.
