Планът за възстановяване и устойчивост се превърна в най-дискутираната тема тези дни, заяви депутатът от ГЕРБ Ивелина Василева на брифинг в Бургас днес.
Припомняме, че за втория ден работа 45-то Народно събрание /в петък/ бяха извикали в пленарна зала премиера Бойко Борисов, който да отговаря на въпроси за Плана за възстановяване и устойчивост.
Премиерът обаче излезе в отпуск, а на извънредното правителствено заседание заръча на вицепремиера Томислав Дончев да внесе този план и да отговаря на въпросите на депутатите. Изслушването обаче се провали, а депутатите решиха то да се проведе на 21 април, като за този ден отново извикаха Борисов.
За да бъде предаден на Европейската комисия трябва да има санкция на Народното събрание.
„Нашият план е мащабен, той съдържа повече от 3000 страници, съдържа 49 разработени проекта и 37 работни, които ще бъдат реализирани с подкрепата на този финансов ресурс, който се осигурява и възлиза на над 12 млрд.лв.“, обясни Василева.
„Планът е разработен с участието на над 200 експерти, проведени са и обществени обсъждания с всички заинтересовани страни, проведени са технически консултации с Европейската комисия. Има вече усъвършенстван трети вариант, който може да бъде представен на Комисията за одобрение.
Планът е публикуван на nextgeneration.bg още от октомври мг.г и може всеки да се запознае с него“, допълни депутатката от ГЕРБ.
Какво оттук-насетне – отговаря анализът на Института за пазарна икономика.
Вариантите са няколко:
- Правителството в оставка все пак изпраща разработения към момента план в срок, а следващо правителство - излъчено от този парламент, служебно или дори редовно правителство след нови избори - влиза в процедура на съгласуване на корекции с Европейската комисия и Съвета;
- Ново правителство изготвя бързи ограничени корекции, стъпвайки на съществуващите документи;
- Ново правителство изготвя изцяло нов национален план.
Макар политическата ситуация да е труднопредвидима, все пак първият и последният вариант за действие изглеждат по-слабо вероятни. Твърде вероятно е да се постигне съгласие по преработка чрез изменение на част от приоритетите и реформите във вече разработения документ.
Трябва да се отбележи и че в инвестиционния си компонент документът е резултат от разписани и остойностени проекти от отделните министерства, други институции и дори публични предприятия.
Големи промени или изцяло нов план изискват време и нова изпълнителна власт с мнозинство в поне обозрим хоризонт, което да възложи на администрацията в отделните ведомства да изготвят нови проектни предложения.
Подобряване на качеството на плана и постигане на политическо съгласие около приоритетите му оправдават поемане на известен риск от забавяне.
Какво може да се промени в националния план относително бързо?
Големият фокус на обществената и политическата дискусия, разбираемо, е върху инвестиционния компонент, т.е. кои проекти ще се реализират. Евентуалните промени все пак трябва да попадат в ограничителната рамка на самия механизъм. Така например поне 37% от разходите ще трябва да са обвързани с "позеленяване", а поне 20% - с дигитализация. В този смисъл, инвестициите трябва да подкрепят трансформация и преструктуриране на икономиката, а не какви да е помощи и трансфери за бизнес или домакинства.
В същото време, както в процеса на обсъждане през последните месеци, така и при подновените дискусии по плана предлаганите реформи остават като че ли встрани.
А още при създаването си целият инструмент беше подчинен на философията "пари срещу реформи" - с идеята, че финансовият ресурс подкрепя краткосрочното възстановяване през публичните разходи, но държавите членки се ангажират да променят политиките си, за да насърчат преструктуриране и модернизиране на икономиките и по-висока конкурентоспособност в дългосрочен план.
За България това означава правителството да се ангажира с реформи, които да подобрят качеството и достъпа на образованието, да повишат ефективността на социалното подпомагане, за да се постигне намаляване на бедността, подобрят бизнес средата, да гарантират справедливо и ефективно правосъдие, да ускорят въвеждането на електронно управление и т.н. В последния публично достъпен вариант на плана този компонент беше като че ли неглижиран.
Ако съдим от внесените дори само за денонощие предложения за законодателни промени, сред формиращите ново мнозинство има сериозна готовност за разнообразни реформи.
Предстои обаче координация и постигане на съгласие поне по безспорните идеи за промени и оттегляне на откровено популистки предложения. Всъщност, консенсусът около преработването и одобряването на плана за възстановяване ще се превърне и в тест за възможността за ново управление.
Заедно с това, неизбежното "бързане" с преработката на плана може да се превърне в катализатор за незабавен порив за структурните реформи още в първия месец на едно ново управление, вместо отново да слушаме обяснения и извинения, че "не е сега моментът".
Напротив - точно сега е моментът. Още повече, има и финансов стимул. Получаването на финансиране в рамките на механизма не следва харченето на парите по инвестиционните проекти, а достигането на определени ключови етапи, обвързани с изпълнение на реформите - колкото по-рано се реализират обещаните реформи, толкова по-рано България ще получава достъп до нови средства.
Текст и снимки: meduzata.com
