Свидетели сме на интересен прецедент. Работата на сегашното Народно събрание няма аналог в най-новата ни политическа история.
То най-вероятно няма да излъчи правителство и просто ще подготви изборите. И това е закономерно, защото именно идеите за избори по нови правила бяха сред най-популярните тези на новите парламентарни партии - Демократична България, "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри, вън!".
В гласуваните вече от правната комисия промени в Изборния кодекс личат повечето предложения, лансирани още на предизборните консултации при президента - партийните субсидии, видеонаблюдението на вота, машинното гласуване и гласуването по пощата, неограничените секции в чужбина и смяната на сегашната ЦИК.
Това е първата аналогия между сегашния парламент и служебното правителство. То се назначава от президента, а законовите промени, които новите депутати подготвят, бяха родени с усърдно акушерство от страна на държавния глава.
Промените в Изборния кодекс скоро ще бъдат факт. Или поне преобладаващата част от тях. Всички те са си чиста проба подготовка за избори. С едно уточнение - подготовка в юридически смисъл. Наред с нея има и подготовка в политически план и това е работата на Комисията по ревизията.
Този орган също е без аналог в новата ни политическа история. Оставяме настрана въпроса дали наистина ще се констатират и покажат злоупотреби и дали ще има реална санкция за тях.
Логично би било точно това да се случи. Но дори и да не видим министър в затвора, самата идея за ревизия е повече от добра. Тя не само ще изясни куп спорни парични потоци, но и ще послужи като артилерийска подготовка за бъдещи сражения с корупцията по високите етажи. Парламентът може да реши и някои въпроси по отношение на съдебната система, което също би било част от борбата с корупцията. Сред целите на тази ревизионна комисия е всички, които желаят да подадат сигнали и жалби, да могат да го направят, без да се страхуват.
Самата Татяна Дончева го подчерта в последната "Панорама". Тя посочи още, че и законовите промени ще се направят пак с предизборни цели и че в това няма нищо незаконно или притеснително, защото старият Избирателен кодекс облагодетелства ГЕРБ.
Мъртвите души, използването на държавната машина в предизборната кампания, контролът върху медиите и недопускането на наблюдатели са все неща, които трябва да се отстранят и ако 45-ото Народно събрание направи поне това, ще оправдае краткото си съществуване в нестабилната политическа ситуация.
Така този парламент ще успее и да убеди избирателя, че партиите на протеста имат почтени намерения и си държат на думата. Ревизията ще разчисти и пътя на новите амбициозни политици (някои от тях не съвсем нови) към тотално сваляне на ГЕРБ от всички властови лостове. В това е и нейният дълбок смисъл, наред с предупреждението към всички следващи да внимават.
Другият лост, който парламентът успешно използва и който би могъл да е фактор за по-чист политически живот, е наложеният мораториум върху правителствените решения. Да не забравяме колко милиони бяха разпределени за по-малко от година, колко държавна пара беше раздадена от джипката и колко властови позиции бяха овладяни от ГЕРБ с цел окопаване като завинаги.
Затова мораториумът също спада към силните политически ходове на 45-ото НС. Служебното правителство, както добре знаем, просто подготвя избори. Сегашният парламент, изявяващ се като служебен, ще направи същото. Ще гарантира честни избори, без машинации и злоупотреби. Или поне ще се опита, което също е достойно за адмирации.
