52.7% от българите смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% - на извънредните парламентарни. Това показва последното проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 4 - 10 октомври сред 1123 пълнолетни граждани от цялата страна.
Според социологическата агенция се оправдават очакванията, че избори 2 в 1 водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес.
На старта на кампанията се очакват около 400 000 гласували повече спрямо юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. От "Алфа Рисърч" обаче посочват, че факторите, които могат да обърнат тази тенденция, са развитието на утежняващата се ситуация с коронавируса, ефектите от машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната.
Проучването показва, че към момента нагласите на избирателите за третите парламентарни избори за тази година сочат като най-вероятен сценарий нов шестпартиен парламент, в който мнозинство няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии.
Очакванията на "Алфа Рисърч" са за следната картина при парламентарния вот:
ГЕРБ стартира от първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласуват на изборите и остава на устойчива дистанцията пред останалите.
Оспорвана е битката за второ място между БСП (16.8%) и "Продължаваме промяната" на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж, посочват от агенцията и допълват, че в полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите й. COVID кризата и машинният вот обаче могат да доведат до намаляване на този резултат. При "Продължаваме промяната" пък е точно обратното. Решението на Конституционния съд по двойното гражданство на Кирил Петков също може да окаже влияние върху мотивацията на избирателите, смятат от "Алфа Рисърч".
Продължаващата ерозия на ИТН го извеждат от първа до четвърта или пета политическа сила. На старта на кампанията "Демократична България" (10.9%) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете формации обаче страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри. Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с нови 5% и така подкрепата за партията се стопява наполовина спрямо вота през юли. "Демократична България" също губи между 1/6 и 1/5 от своите избиратели, привлечени от новия проект. Издигането обаче на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност, намаляват щетите от този процес.
ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-ия парламент - тя получава 9.3% от гласовете на сигурните, че ще гласуват на 14 ноември. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент обаче настоящото проучване не отчита мобилизационния ефект на този ход върху парламентарния вот.
"Алфа Рисърч" не смята за вероятно друга партия да прескочи 4%-та бариера.
По отношение на президентската битка от агенцията посочват, че въпреки че доскоро тя е изглеждала като предизвестена, към момента също се очертава като по-заплетена и с отворен финал.
Тъй като проучването е проведено непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и съдия Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите обществени реакции, преди претендентите да са по-широко популяризирани и припознати от избирателите.
Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с 42.6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над 2/3 от привържениците на ИТН и на "Продължаваме промяната" също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов 1/4 от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев.
На втора позиция се нарежда проф. Анастас Герджиков с 28.1%. Над 80% от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7%, с което надхвърля вота за ГЕРБ. За него биха гласували около 15% от привържениците на "Продължаваме промяната", 12% от тези на "Демократична България", около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% - на други политически сили. Сериозни са позициите му сред висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да увеличава подкрепата си.
От своя страна Лозан Панов събира начална подкрепа от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ ефект върху "Демократична България", поради симпатиите на около 1/4 от нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат, посочват от агенцията и допълват, че е възможно неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи своя вот.
Останалите известни претенденти получават между 1 и 3% подкрепа. 13% са заявилите в проучването, че биха гласували за "друг кандидат", като може да се предполага, че около 2/3 от тях биха подкрепили кандидат на ДПС.
Проучването сочи, че 10.6% от избирателите, които са сигурни, че ще гласуват за парламентарния вот, но все още са пред дилема кого да подкрепят. Такава е ситуцията при президентските избори за 11.3% от решилите да упражнят правото си на глас.
