Колкото по-често започнаха да се провеждат избори в България, толкова повече се сблъскваме с ниска избирателна активност. Проучванията очертават аналогична тенденция и за предстоящите предсрочни парламентарни избори, което поставя негласуващите във фокуса на медийния интерес.
Кои избиратели се отказват от активна позиция в политическия живот, какво стои зад нежеланието им да гласуват, как се отнасят към актуалните проблеми, на кого се доверяват - това са все въпроси, които тепърва предстои да намират отговорите си.
В сравнителен план, спрямо упражняващите правото си на глас, делът на негласуващите е значим в по-малките населени места, които бяха едни от политически най-активните в предишни години. Поредицата от избори през 2021г. започнаха да обръщат тази тенденция и тя запазва посоката си включително за предстоящия в неделя вот.
Въпреки активирането в електорален план на най-младите през миналата година, към момента те отново остават по-дистанцирани от изборите. В групата на негласуващите се открояват хората с по-ниско образование, както и упражняващите ръчен труд и безработните.
Сред негласуващите на преден план излизат хората, които определят материалното си положение като лошо, доходите си като ниски и се чувстват силно притеснени от инфлацията и икономическата криза.
По всяка вероятност те изпитват съмнения във възможността изборите да допринесат за подобряване на личната перспектива и материално положение, което мотивира пасивността им.
Нагласи на макроравнище
За негласуващите е характерно по-високото недоверие и критичност към политическия живот и институциите.
Песимистичният поглед върху реалността и ограничените възможности за въздействие на отделния човек върху нея са елемент, който обяснява цялостното им дистанциране от обществения живот. Аргументация за негласуване може да бъде търсена и в разочарование и отсъствие на реален и подходящ избор.
Негласуващият българин се нуждае партиите да го убедят в силата и правотата на своите позиции, във възможността да защитават интересите му, както и да реализират позициите му на политическо и институционално ниво. Ниската избирателна активност на тези избори би била резултат също и от недоверието, че политическата криза ще намери своето решение - "Защо да гласувам сега като пак ще има избори?"
Освен инфлацията и икономическите проблеми, негласуващите проявяват интерес към темата, под чиито знак преминаха миналогодишните избори - корупцията и борбата с нея. Във външнополитически план войната между Русия и Украйна също ги вълнува, но в по-малка степен спрямо активните избиратели.
Фактор, който също оказва влияние за пасивната нагласа на негласуващите е и липсата на силни авторитети (особено по важни политически и обществени въпроси). Мнозинството от тази все по-нарастваща група избиратели обаче е разколебана и дори силно недоверчива към основните публични говорители.
Източникът, на който вярват в най-голяма степен - медиите, се ползва с едва 12 на сто доверие, а политическите партии, които се борят за техните гласове - със скромните 3 на сто.
Павел Вълчев, "Алфа Рисърч"
