България се изправя пред поредните избори, които ще имат ключово значение за политиката в страната. Този път вотът е редовен и ще определи бъдещето на местната власт за следващите четири години.
Изборите ще бъдат и важен тест за управлението на национално ниво, тъй като ще противопоставят партньорите в правителството и Народното събрание - ГЕРБ и "Продължаваме промяната-Демократична България". Резултатите могат да доведат до промяна на баланса в мнозинството още преди договорената за февруари следващата година ротация на премиера в кабинета "Денков - Габриел"
"Дневник" събира в тази статия всичко, което е важно и полезно да знаете за изборите. В началото за улеснение има съдържание - въпроси, които при натискане отвеждат директно към отговора.
На 29 октомври българите в страната ще гласуват на редовни местни избори. Това е вторият вот за годината, след като през април имаше предсрочни парламентарни избори за 49-ото Народно събрание.
Гласуването ще определи, които ще са новите кметове на 265-те общини на страната. Освен тях трябва да бъдат избрани:
• 35 кметове на райони - 24 в София, 6 в Пловдив и 5 във Варна
• 3042 кметове на кметства
• 5053 общински съветници
Избори за кмет на кметство има в населените места, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на изборите са с население над 100 души с постоянен адрес. Според това условие в 117 села няма да се гласува, а новият кмет на общината ще назначи за срока на мандата кметски наместници.
Кой има право да гласува на изборите?
Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 г. към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода".
Въпреки че по закон гласуването е задължително, наказание за негласуване няма, след като през 2017 г. Конституционният съд отмени предвидената санкция срещу тези, които не отидат до урните в два поредни избора от един и същи вид без "основателна причина".
За местните избори условие е към датата на вота гражданите да имат адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на територията на страната като поне единият от тях да е на територията на съответната община, а в изборите за кмет на кметство - на територията на кметството. (за гласуване по настоящ адрес виж по-надолу в текста)
Могат ли чужденците да гласуват?
В местните избори гражданите на друга държава-членка на Европейския съюз, също имат право да гласуват, ако отговарят на условията, които се прилагат и за българските граждани. Това значи да са навършили 18 години, да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, да не са лишени от правото да избират в собствената си държава, да имат статут на постоянно или продължително пребиваване в България, удостоверен с валиден документ.
Най-важното е да имат адресна регистрация на мястото, което ще гласуват най-малко от 6 месеца преди датата на изборите, т.е. 28 април.
Ако ще гласуват за първи път, трябва да са подали декларация в общинската администрация по адреса на пребиваване най-късно до 18 септември.
Българите, намиращи се извън страната към датата на местния вот, няма да могат да упражнят правото си на глас, тъй като местни избори в чужбина не се провеждат.
Как ще се гласува на тези избори?
Гласуването на 29 октомври ще бъде смесено - с хартиена бюлетина и с машина. Общо секциите за гласуване за местните избори са 11 862, като в 9080 от тях ще бъдат поставени устройства за машинно гласуване.
На тях се гласува със смарт карта, която избирателят получава от секционната комисия. На този етап все още няма решение дали за кмет на община, общински съветници, кмет на район и кмет на кметство ще се гласува с една смарт карта. Независимо от това, последващите стъпки са едни и същи: след като гласува, избирателят вади картата от машината и получава разписка от машинно гласуване, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетината се пуска в непрозрачна кутия. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.
Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".
Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия. При гласуване с хартиена бюлетина избирателят получава такава за всеки вид избор.
Изборният ден започва в 7 ч. и завършва в 20 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21 ч.
Кои са номерата на кандидатите в бюлетината?
Според информация на Централната избирателна комисия (ЦИК) кандидатите за кметове на общини са 1353 (1098 мъже, 258 жени), за общински съветници - 30 231 (20 107 мъже, 10 114 жени, 10 чужденци), за кметове на кметства - 6924 (4840 мъже, 2084 жени), а за кметове на райони - 445 (339 мъже, 106 жени).
Повечето са издигнати от 67-те партии и коалиции, регистрирали се за вота, както и от десетки инициативни комитети (номерата вижте тук). Сред тях има и немалко независими кандидати. Това е и причината номерирането в бюлетината за местния вот да е по-различно от това за парламентарни избори. Основна разлика, че номерата на партиите и коалициите при националната регистрация се различават в населените места, където формациите се явяват в различна конфигурация.
Например: на национално ниво БСП е с номер 1, но в София има местна коалиция с "Левицата" и други формации за издигането на Ваня Григорова, чийто номер е 86. Коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" пък получи номер 66, но в София е в обединение със "Спаси София" и номерът на кандидатът за кмет Васил Терзиев и общата им листа за общински съветници е 85.
Местните коалиции и инициативни комитети са с номер според реда си на регистрация в дадена общинска избирателна комисия, като числата са от 67 нагоре, т.е. след регистрираните на централно ниво участници.
Как да проверя кандидатите за местната власт в моето населено място?
На сайта на всяка общинска избирателна комисия избирателите могат да проверят регистрираните листи и имената на кандидатите за кметове, общински съветници и кметове на кметства.
Ще мога ли да гласувам с преференция?
Да. По желание избирателят отново може да отбележи преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат за общински съветник от листата на предпочитаната политическа сила.
Необходимо е да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината). Ако в бюлетината не бъде отбелязана преференция, гласът се отчита за водача на листата.
Номерата на кандидатите за общински съветници, за които може да се гласува с преференция, започват от 101. Списъците могат да бъдат намерени онлайн - страниците на политическите сили, в регистрите на общинските избирателни комисии, или на хартия пред входа на всяка изборна секция.
Мога ли да гласувам за повече от един общински съветник?
Не. Ако избирателят отбележи повече от един номер с преференция, бюлетината ще се отчита като действителна само по отношение на съответната партия/коалиция, чието квадратче в лявата част на бюлетината е зачертано, но преференция няма да се отчита.
Мога ли да гласувам за кмет от една партия и за общинска листа на друга?
Да. Бюлетините за кмет на община, за общински съвет и за районен кмет (София, Пловдив, Варна) са различни.
Как да проверя адреса и номера на избирателна секция?
Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на местните избори на 29 октомври в оповестените на публични места избирателни списъци. По електронен път справки могат да се правят в сайта на ГРАО. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.
Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.
Мога ли да гласувам не по постоянен адрес, а по настоящ адрес?
Избирателите, които на местните избори на 29 октомври искат да гласуват за кмет и общински съветници в населено място, различно от постоянния им адрес, трябва да имат адресна регистрация на съответното място от поне шест месеца преди деня на вота, т.е. поне от 28 април.
За да гласуват по настоящ адрес, трябва да подадат заявление за вписване в избирателния списък в съответната администрация до 14 октомври. Това може да се случи и по електронен път като в заявлението се съдържа следната информация: ЕГН, номер на документа за самоличност и подпис.
Избирателите, променили адресната си регистрация в друго населено място в Република България след 28 април 2023 г., имат право да гласуват по предишната си адресна регистрация, където са включени в избирателните списъци по постоянен или настоящ адрес.
Как гласуват хората с увреждания?
Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в изборно помещение, могат до 14 октомври да подават на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).
Ако този срок се изпусне, избирателите с трайни увреждания може да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 23 октомври.
Как се определя броят на спечелените мандати в общинския съвет?
Изборите за общински съветници се произвеждат по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи. В разпределението на мандатите участват партиите, коалициите и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота.
Броят на мандатите, е равен на броя на членовете на общинския съвет, намален с броя на избраните независими кандидати. Методиката използва т.нар. метод на най-големия остатък на на Хеър-Ниймайер.
Кога се задейства преференцията за общинските съветници?
Преференциалният вот може да пренареди листата с общински съветници, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата.
Кога се провежда балотаж?
Ако някой от кандидатите за кмет получи повече от 50% от вота на гласувалите в съответното населено място, той се смята за избран. Когато на първи тур нито никой не събере повече от половината действителни гласове, се насрочва втори след 7 дни. В него участват двамата претенденти с най-високи резултати от първото гласуване. За тези избори балотажите ще бъдат на 5 ноември.
Какво става с гласа ми, ако не гласувам на балотаж?
Нищо. При балотажа се търси просто мнозинство, формирано от реалните гласове, и няма преразпределение на гласовете.
Важна ли е избирателната активност?
Колкото повече хора гласуват на избори, т.е. колкото по-голяма е избирателната активност, толкова по-малко е значението на контролирания и купен вот.
Какво означава, ако гласувам с "Не подкрепям никого"?
И на местни избори може да се гласува с "Не подкрепям никого", но гласовете се броят само за избирателната активност и не влияят при отчитане на резултатите от вота, за да не се вдига изкуствено бариерата за участие в общинските съвети.
Къде и как ще се гласува с хартиени бюлетини?
С хартиена бюлетина отново ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще може да избира дали да упражни вота си с хартия или на машина.
В малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия вотът е само с хартиена бюлетина.
За всеки избор избирателят гласува с отделна бюлетина. Вотът се отбелязва като се поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитания кандидат, формация, или на опцията "Не подкрепям никого". Отдясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за общински съветник.
Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.
Какво става, ако пусна празна бюлетина?
Празната бюлетина е невалиден глас. Тези бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите, също както ако гласувате с "Не подкрепям никого".
Кога бюлетината е невалидна?
Хартиената бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето.
Невалидни са и бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега) или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.
Бюлетината от машинно гласуване също ще се смята за невалидна, ако бъде надраскана или целостта ѝ бъде нарушена.
Кога ще се разберат резултатите от изборите?
Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 ч., като се базират на анкети на изхода на изборните секции през деня.
ЦИК трябва да обяви официалните резултати по партии, коалиции, местни коалиции и независими кандидати не по-късно от 2 дни след изборния ден, т.е. до 31 октомври.
Какво е касиране на избори?
Касирането представлява отмяна на проведени избори, а решението за това взима съдът. Жалба до Конституционния съд (КС) за касиране на вота може да подаде партия, участвала в него. За целта обаче е нужен посредник, какъвто може да бъде президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища.
Няма срок, в който съдът да се произнесе.
