Над 6 млн. българи са призовани днес в избирателните секции, за да определят в чии ръце да бъде местната власт в следващите четири години. Най-важното от изборния ден може да следите на живо в "Дневник" тук.
Вотът ще протече в безпрецедентна обстановка - при промяна на правилата за гласуване часове преди началото му. Това трябваше да са първите избори за местна власт, на който да може да се гласува и с машини. След координирана атака на останалите парламентарни формации срещу управляващата "Продължаваме промяната - Демократична България" и правителството обаче Централната избирателна комисия отмени машинното гласуване.
Аргументира се с доклад на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за извършени злоупотреби от зам.-министър на електронното управление и забавен документ за удостоверяване на готовността на машините. Така избирателите ще могат да упражнят правото си глас единствено с хартиени бюлетини.
Решението беше атакувано от "Продължаваме промяната - Демократична България", но Върховният административен съд обяви, че ще се произнесе най-рано в понеделник, ден след изборите, а решението ще има значение единствено за балотажите следващата неделя.
Отмяната на машинното гласуване предизвика протести в най-големите градове на страната, но засега е трудно да се прогнозира дали то ще доведе до по-голяма мобилизация на гласоподавателите, или създаваното недоверие към изборния процес ще свали избирателната активност, което увеличава тежестта на купения и контролиран вот.
Редовните общински избори са ключови, защото ще определят електоралната база и влиянието на основните партии в нестабилната политическа обстановка в страната. Залогът е висок и защото вотът може да доведе до промяна в крехките баланси в централната власт, съставена от "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ след поредицата предсрочни парламентарни избори от 2021 г. насам.
Евентуален успех на ГЕРБ, съчетан със слабо представяне на партньорите им, би бил аргумент партията да претендира за повече позиции в съвместното им управление, особено след насрочената за март догодина ротация, когато министър-председател ще стане нейния представител Мария Габриел. За "Продължаваме промяната - Демократична България", вотът се очертава решаващ - или ще даде нови сили и самочувствие на коалицията, или ще я заплаши с раздяла.
Неформалният, но ключов партньор на мнозинството - ДПС, разчита да утвърди и дори да разшири влиянието си в местната власт, оставайки незаобиколим фактор на централно ниво. Проруската националистическа партия "Възраждане" ще тества дали продължава да върви във възходяща линия. За БСП вотът ще е опит да спре свободното падане от петте гласувания в последните две години и да удържи влиянието си в по-малките населени места, а "Има такъв народ" за първи път ще мери сили в подобна надпревара.
Първият тур
Гласуването в първият тур на изборите за кметове и общински съветници започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа. Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 часа пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но най-много с един час - до 21.00 часа.
По закон гласуването е задължително за всички граждани с избирателни права, но санкция няма, след като през 2017 г. Конституционният съд отмени въведените ограничения при отказ от участие в два поредни избора от един и същи вид без основателна причина.
Избирателите по официалните списъци са 6 048 081, а всички кандидати за местната власт са 38 953.
Гласуването ще определи, които ще са новите кметове на 265-те общини на страната.
Освен тях трябва да бъдат избрани:
35 кметове на райони - 24 в София, 6 в Пловдив и 5 във Варна
3042 кметове на кметства
5053 общински съветници
Ако някой от кандидатите за кмет получи повече от 50% от вота на гласувалите в съответното населено място, се смята за избран. Когато на първи тур нито никой не събере повече от половината действителни гласове, се насрочва втори след 7 дни. В него участват двамата претенденти с най-високи резултати от първото гласуване. За тези избори балотажите ще бъдат на 5 ноември.
Само хартиена бюлетина, отделна за всеки избор
Гласуването ще е само с хартиена бюлетина, като за всеки вид избор има отделна. За първия тур са отпечатани 21 млн. бюлетини като всяка от тях е на непрозрачна хартията, има осемцифрен номер, който се откъсва след гласуването, както и място на гърба за два печата.
В София, Пловдив и Варна ще се проведат три вида избори - за кмет на община, за общински съветници и за районен кмет, а в останалите общински центрове - два.
В селата около столицата има и четвърти избор - за кмет на кметство. В останалите села у нас, които имат над 350 жители, се гласува за кмет на община, за общински съветници и за кмет на кметство.
Бюлетините, с които се гласува за кмет на община, кмет на кметство, както и за районен кмет, са еднотипни. От лявата страна са имената на партиите и коалициите, издигнали кандидати, а от дясната - имената на кандидатите. По средата са квадратчетата с номерата на партиите, коалициите и независимите кандидати. Най-отдолу има опция "Не подкрепям никого".
По-сложна е бюлетината за общински съветници - отляво се намират номерата на партиите и коалициите, регистрирали листи, както и независимите кандидати за общински съветници. Вдясно има кръгчета за отбелязване на преференция, които започват от 101, а в София достигат до 161.
Списъците на самите общински листи ще са достъпни в коридорите отвън на самите секции, както и онлайн в регистрите на общинските комисии и в сайтовете на политическите формации.
Натрупването на достатъчен брой преференции за даден кандидат може да го придвижи на предни позиции в листата на формацията му. Това става, ако е бил предпочетен от най-малко 7% от всички гласували за листата.
След гласуването бюлетината се сгъва така, че да не се вижда какъв е вотът. Секционната комисия поставя и втория печат на гърба на бюлетината. В долния ѝ десен ъгъл има осемцифрен номер, който се откъсва от член на комисията след гласуването. Бюлетината се пуска в прозрачна кутия.
Протестен вот
Бюлетините с отметка "Не подкрепям никого", които представляват израз на протестен вот, не влияят на резултатите от местните изборите, а важат само за определяне на избирателната активност.
При гласуването с хартиена бюлетина израз на протестен вот може да бъде и надраскването на бюлетините, задраскването на повече от един номер, подаването на празна бюлетина.
Всяко отбелязване в бюлетината, извън попълването на едно поле за партия/коалиция/кандидат и евентуално второ - за преференция, прави бюлетината недействителна - тя се отчита в избирателната активност, но не се брои за никой от участниците в изборите.
Разрешено е обаче гласуването за кмет от една партия и за общинска листа на друга.
