Избирателна активност над 50% и по-честни избори. Такива са нагласите на хората за предстоящия вот на 19 април.
Това показва последното изследване на социолозите от "Алфа Рисърч“. То е проведено в периода 23 февруари – 2 март и е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“. Реализирано е със собствени средства.
55,1% от включилите се в изследването са отговорили, че със сигурност ще гласуват. 32,6% са посочили, че няма да гласуват, а 12,,3% се колебаят.
„Зад тези 55% стоят около 3 милиона души, които са готови да дадат гласа си на 19 април“, обясни пред bTV социологът от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова. По думите ѝ се наблюдава „охлаждане“ на желанието за участие във вота спрямо края на миналата година.
Проучването показва, че на първо място е партията на Румен Радев с 32,6%. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,7% подкрепа, а трети са ПП-ДБ с 12,6%. Четвърти са „ДПС-Ново начало“ с 9,6%, а пети са „Възраждане“ с 6,4% подкрепа. БСП към момента са под 4-процентната бариера с 3,6% подкрепа.
„Зад тези 32,6% от тези, които биха подкрепили Румен Радев, са бивши избиратели на БСП. Втората по-съществена група са бивши симпатизанти на партии, които се определят като радикални, популистки, националистки. Тук са „Възраждане“ в най-голяма степен. В по-малка степен партии като МЕЧ, „Величие“, ИТН. И 1/3 съществена група от потенциални гласоподаватели са хора, които не са гласували в последните парламентарни избор“, посочи Петрова.
По думите ѝ подкрепата за партията на Румен Радев е много разнородна и съответно неговите избиратели биха имали разнопосочни очаквания.
Останалите партии, които към момента са под чертата, са МЕЧ с 3,5%, „Величие“ с 1,8%, АПС с 1,6%, „Синя България“ с 1,5% и ИТН с 1,2%.
„БСП и МЕЧ в момента са най-близо до 4-процентната бариера“, уточни социологът.
„Тази електорална картина показва няколко неща. Първо, че няма потенциал за самостоятелно управление. Нито една от формациите не би могла да управлява самостоятелно. Най-малко две партии биха били нужни за съставяне на кабинет“, обясни Геновева Петрова.
„Също така няма достатъчно мнозинство за промените в съдебната власт. Поне три политически сили биха били нужни за това. Не на последно място, ако в парламента влязат тези пет партии, това би означавало коалиция от партии, зад които стоят доста разнородни в ценностно отношение избиратели“, поясни още социологът.
По думите ѝ, ако някои от останалите партии успее да премине 4-процентната бариера, задачата ще стане по-трудна математически, но пък би могла да бъде по-лесно разрешима политически.
