Бургаският депутат от БСП Атанас Зафиров, който е и член на Комисията за борба с корупцията, разпространи до медиите своята позиция по повод на разгорялата се дискусия относно „бламирането“ на т.нар. „антикорупционен закон“. Публикуваме я без редакторска намеса:
Първо, аз още на срещата на нашата парламентарна група с г-жа Кунева, а по-късно и в обсъждането в КБККИПЕ казах на вицепремиера, че приемането на един закон по толкова чувствителна в обществото тема изисква солиден консенсус и обществена подкрепа (http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2346/steno/ID/3828/).
Такава подкрепа стана пределно ясно, че няма нито в обществото, нито в партиите от опозицията, а даже и сред голяма част от депутатите, подкрепящи управляващото мнозинство. Нещо повече, имахме сигнали, че в този му вид, законът предизвиква недоволство и сред нашите европейски партньори. И нямаше как да бъде иначе, при условие, че с него се прави опит за прокарване на откровено недемократични, антиконституционни и отречени практики.
За какво иде реч. Първо – въвеждат се анонимните сигнали като метод на работа. Това е в пълно противоречие не само с Конституцията, но и в нормите за морал и достойнство. В моето изказване в пленарна зала цитирах част от становището на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България, където се твърди, че „записите на чл. 35, ал. 1, т. 3 и чл. 74 от проектозакона ще доведат единствено до ежедневен лов на вещици“. Това е терминът. И още : „Ще се установи практика на непрекъснато и ежедневно подаване на сигнали и омаскаряване на хора, без да могат да се защитят, защото клеветниците ще бъдат защитени, а проверяващите органи ще потънат в хиляди сигнали и публикации“. Пак казвам, това не е становище на кого да е, а на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България. И тук проблемът не е толкова в анонимните сигнали, колкото в неяснотата на механизма по тяхното филтриране и по тяхното придвижване. Там е големият проблем. Дават се прекалено големи правомощия на директора на това бюро и ние ще превърнем механизма за установяване на конфликт на интереси от колективен в едноличен.
Цитирах и становището на Националното сдружение на общините в Република България, до господин председателят на Комисията по правни въпроси, водещата комисия, в което също много ясно и категорично се изказва мнение в частта по чл. 34 в допълнителните условия за несъвместимост на общинските съветници и много аргументирано се посочва, че при условие, че законопроектът влезе в сила след местните избори, една огромна част от новите общински съветници могат да се окажат в противоречие с тези промени, което ще осакати общинските съвети.
Второ, в мотивите към законопроекта се твърди една неистина – казва се , че този законопроект ще увеличи обхвата на проверяваните лица. Това не е вярно. Категорично не е вярно. Защото това се касае само за лицата в обхвата на Закона за публичност на имуществото. Те се удвояват , но по отношение на лицата, които са в потенциален конфликт на интереси, те се намаляват със 105 хиляди служители – това са експерти в общински и държавни администрации, кметове на кметства, кметски наместници.
И това е много съществена слабост на законопроекта. И тези хора, които сега остават извън обхвата на това бюро, те ще бъдат проверявани от органите по установяване и назначаване, тоест местните инспекторати. Ами как ще ме убедите, че тези инспекторати ще бъдат защитени от политическо влияние и от политическа намеса. Не можете да ме убедите в това нещо по никакъв начин. Тоест, ето още един аргумент в полза на моето разсъждение, че законопроектът така написан и така предложен, създава основание за политически натиск. Това намаляване създава две групи проблеми - 1/ депрофесионализация на тази държавна дейност /стотиците органи по избор и назначаване, които ще имат задължението да установяват конфликт на интереси за тези 105 000, не разполагат с необходимата експертиза за това/; 2/ възможност за образуване и провеждане на установителни производства при органите по назначаване по политически причини.
Трето : Първоначалният проект предвиждаше новото бюро да има функции по отношение на 15 000 лица, заемащи висши публични длъжности. След внасянето на промените в Конституцията тази цифра пада на 10 000. Проектът за изменение на Конституцията предвижда проверките на имуществените декларации и за конфликт на интереси на 5 000 съдии, прокурори и следователи да се възложат на Инспектората към ВСС. Следва логичния въпрос – струва ли си да се прави изцяло нов орган по отношение на 10 000 души, заемащи висши публични длъжности при условие, че тези на които ще се проверяват имуществените декларации от специализирания орган ще се повишават едва с 2300 /в момента Сметната палата има задължение за 7 700 лица/ , а за конфликта на интереси кръгът на задължени лица пада 12 пъти от 120 000 на 10 000 лица?
Четвърто - въпреки уверенията за надпартийност на едноличния орган, се въвеждат две нови основания за предсрочно прекратяване мандата на бюрото, което го поставя в много силна зависимост от органа, който го назначава, в случая Министерски съвет. Това пак е опасност за политизиране работата на този орган и съобразяване с определени опорни точки. Не е предвиден почти никакъв механизъм за контрол над бюрото, ръководството на което се назначава от МС, с указ на Президента, но неясно точно по чие точно предложение. Липсата на контрол от НС засилва опасенията, че то може да се превърне в орган за политическа репресия. Не са изяснени и какво точно представляват проверките за почтеност на служителите и по каква методика ще се разработват тези тестове. Освен това - няма връзка между производството за конфликт на интереси и несъответствието в имуществената декларация. Влязъл в сила акт за установяване на конфликт на интереси е повод за проверка на декларацията, но установяване несъответствие в същата не е основание за започване на производство за конфликт на интереси. А нали идеята е да се събират двете дейности под "шапката" на един орган е да има връзка между тях.
Не става ясно и защо законопроектът предвижда пет пъти намаляване на сегашният минимален размер на глоба от 5 000 лв. при установен конфликт на интереси до 1 000 лв. Нали целта е съществуващата система за противодействие на корупцията в частта за имуществените декларации и конфликта на интереси да бъде надградена и развита , като се адаптират добрите страни и постижения. С това намаляване тази цел едва ли е изпълнима.
Тези и доста други аргументи( като например пълната липса на превенция по отношение борбата с корупцията и конфликта на интереси, мнение което отстоявам и тези дни чух подобно от Калин Славов от „Трансперънси интернешънъл“ в интервю за националното радио) са причината този законопроект да не мина на първо четене в зала, а не някакви измислени „тъмни сили“, в които бяхме обвинени и които са само в главите на злополучните „реформатори“, автори на подобни законопроекти-недоносчета !
