Под заглавие "Евтиното излиза скъпо" "Франкфуртер алгемайне цайтунг" публикува материал за икономиката и демографския срив в България, който особено тежко се чувства в туризма. Според автора Михаел Мартенс страната ни е пример за това какво се случва с една държава, в която отливът на специалисти е съчетан с ниска раждаемост.
"България се топи и това се усеща и в туризма", пише авторът и прави изводът, че българското Черноморие е атрактивно като дестинация за чужди туристи заради ниските си цени, но евтиното има много висока цена за българите, защото не могат да задържат обучените си кадри, включително и в сферата на туризма, заради изключително ниските заплати, които плащат нашите работодатели.
"От България напоследък има и добри новини", констатира авторът в материал, посветен на един от най-динамично развиващите се сектори у нас - туризма. Според него "либералната икономическа политика на премиера Бойко Борисов бележи успехи".
"БВП на страната нараства от няколко години насам: с 1,3% през 2014, с 3,6 на сто през 2015, и с 3,4 процента през миналата година, по данни на Евростат. За текущата година отново се очаква сериозен икономически ръст. Доброто състояние на обществените финанси и ниският държавен дълг накараха американската рейтингова агенция Фич да обмисли ново повишаване на кредитния рейтинг на страната", отчита вестникът.
"Друга добра новина от България е спадът на безработицата: от 13% през 2013 на 7,6% през 2016, а през настоящата година се очаква безработните да са още по-малко", посочва Мартенс, отново позовавайки се на Евростат.
"Независимо от тези успехи обаче, България си остава най-бедната страна в ЕС, с най-ниските средни доходи. Още преди 2007 г. много българи се отправиха на Запад, а след приемането на страната в ЕС тенденцията дори се засили поради легалните възможности за пътуване. Но не са само българските ромски кланове, които масово се възползват от правото на свободно придвижване и за които в пресата редовно се появяват критични публикации. До голяма степен незабелязани остават безбройните медицински сестри, болногледачи, строителни работници, готвачи, шофьори на камиони, инженери, лекари и други специалисти, изучили професията си в България, които сега работят навън и плащат там данъци и социални осигуровки", разсъждава авторът на публикацията.
"Този масов отлив на работна ръка от България създава огромни проблеми на българската икономика, последиците от него се усещат особено силно и в туризма", прави извод Мартенс. По думите му сезонът се очертава много добър, но недостигът на персонал в хотелите и ресторантите по Черноморието спъва развитието. Голям брой български камериерки, рецепционисти или спасители на плажа предпочитат да работят в западните курорти, отбелязва журналистът.
"Един готвач, който изкарва на остров Рюген в Германия пет пъти повече от онова, което печели в България, трудно може да бъде задържан в родината му. Част от бизнесмодела, който прави Черноморието привлекателно за определени туристи, са тъкмо евтините цени. Но тази евтиния има своята цена", констатира авторът. И пояснява: "Ако не бяха ниските заплати, България нямаше да запази предимството си пред другите туристически държави".
"Недостигът на персонал в бранша не е нищо ново, но проблемът се задълбочава. Още преди три години БНР алармира в свой репортаж за това, че браншът изпитва глад за кадри", припомня той. И допълва: "Затова звучи странно оплакването на българския премиер Борисов пред френския президент Макрон. Според Макрон, Борисов му бил казал по време на една среща на върха на ЕС в Брюксел, че страната му страда от "евтината работна ръка от други държави", която отнемала работата на местните хора, докато в същото време българите работели в ресторантите на Франция.
"Оплакването от "евтините чужди работници", които се стичат към най-бедната страна от ЕС, звучи странно, защото в началото на юни българското правителство облекчи режима за наемане на сезонна работа на чужденци от страни извън ЕС - например украинци или молдовци. Някой би могъл да си помисли, че от страната с най-високата младежка безработица в ЕС – Гърция, също ще идват кандидати за работа в България. Точно обратното е вярно", констатира Михаел Мартенс. И посочва, че "дори през деветата година от началото на кризата в Гърция много българи търсят и намират сезонна работа в южната съседка - като берачи на плодове и зеленчуци или в туризма, откъдето печелят повече, отколкото у дома".
"Увеличава се единствено ромското население, което само след 3 години ще съставлява 25% от трудоспособното население на страната", прави извод Мартенс като цитира бившата българската еврокомисарка Меглена Кунева. "Дори само това показва колко е важно ромите да бъдат интегрирани в системата на образованието. Това важи с особена сила за България, чието население намалява с по-бързи темпове, отколкото това на останалите балкански държави: от почти 9 милиона в края на комунизма, днес в страната живеят под 7 милиона, а след няколко години населението ще спадне и до малко над 6 милиона души", разсъждава журналистът.
Накрая заключва: "България се топи. Това се усеща особено силно и в туризма".
Материалът е публикуван в "Дойче веле"
