Олиото е неразделна част от турската кухня. Голям дял от нужните количества обаче се внасят от Русия и Украйна.
Сега турците панически започнаха да изкупуват олиото от магазините.
Едно кратко съобщение предизвика голяма паника сред турското население. Председателят на Съюза на производителите на растително масло Тахир Бююкхелваджигил заяви в едно интервю, че 16 танкера, натоварени със слънчогледово олио, от дни напразно чакат да напуснат руските пристанища край Азовско море, а в Турция имало запаси от слънчогледово олио само за един месец.
На година турците потребяват 2,7 млн. тона олио.
В резултат на това хората започнаха панически да изкупуват олиото от магазините. В много видеа в интернет се виждат съвсем опразнени рафтове и дълги опашки пред складовете на магазините. На един от тези видеозаписи възрастен мъж показва пред камерата две петлитрови туби със слънчогледово олио - държи ги гордо като победител.
При това олиото в Турция никак не е евтино, цената му се удвои само за година. Миналата година 1 литър струваше 19 лири, а сега е вече 40 лири - т.е. около 2,50 евро. Това е неописуемо висока цена за една страна, в която над 10 милиона трудещи се получават минималната заплата, а близо 3,5 млн. души работят за още по-малко пари. Минималната месечна заплата в Турция в момента възлиза на 312,50 евро (към 10 март 22).
По данни на турското аграрно министерство страната е най-големият в света вносител на слънчогледово олио. Турция внася около 65% от нужните ѝ количества от Русия и малко над 4% от Украйна. Една част от този внос Турция после препродава на Алжир и Ирак.
В самата Турция потребяват по 2,7 млн. тона слънчогледово олио годишно, а собственото производство осигурява само 1,7 млн. тона. Много от селските стопани в последните години предпочитат да сеят пшеница и рапица, защото това носи по-високи печалби. Страната край Босфора внася не само 70% от слънчогледовото олио от Русия и Украйна, но и 70% от необходимата ѝ пшеница от Русия. Затова войната в Украйна породи огромни опасения за недостиг на храни в Турция.
Още по-голям е обаче страхът от инфлацията. Защото тя се покачва стремително. При хранителните продукти през февруари тя беше 54,4%, а само месец по-рано беше все още на ниво 48%. Турция страда така и така от политиката на президента Ердоган за ниски лихви. Преди две години дойде пандемията, а сега и войната в Украйна. Скоро не се очертава никакъв спад в цените.
Експерти настояват да се намали зависимостта на страната от вноса на храни - особено по отношение на олиото и пшеницата. Те апелират държавата да стимулира местното производство.
Сегашните затруднения, разбира се, са резултат и от войната в Украйна, но Турция се изправя пред същите проблеми при всяка криза - така беше и по време на пандемията. Затова Тефвик Бицер, член на Съвета по зърното към Търговската камара в Истанбул, настоява да се увеличи местното производство, което да защити Турция от подобни кризи в бъдеще.
