Докато Турция и Румъния вече откриха находища от така ценното синьо гориво в изключителните си икономически зони, България продължава да търси с надежда, че също ще постигне успех
Спирането на руския газ за България и други европейски страни и неотложната необходимост от газова диверсификация на Европа отново насочват вниманието към Черно море и богатствата, които се крият в дълбините му.
И докато нашите съседки Турция и Румъния вече откриха находища от така ценното синьо гориво в изключителните си икономически зони, България продължава да търси с надежда, че също ще постигне успех. Румъния отново заяви тази седмица, че планира да добие първия газ от Черно море още в средата на тази година, a Турция очаква черноморският газ ще се влее в газопреносната система догодина, предаде БТА.
Ето какво се случва с газовите сондажи, какви количества откриха двете съседни страни и какви са перспективите за експлоатацията на находищата:
БЪЛГАРИЯ
Надеждите на България са съсредоточени върху "Блок 1-21 Хан Аспарух", който както изглежда е най-перспективният район в българската акватория на Черно море в сравнение с другите два периметъра, предложени за проучвания - "Блок 1-14 Хан Кубрат" и "Блок 1-26 Тервел".
През февруари Министерският съвет взе решение, с което с две години се удължава срокът за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ "Блок 1-21 Хан Аспарух". Така бе прието поисканото от титуляра на разрешението удължаване.
През април министърът на енергетиката Александър Николов подписа допълнително споразумение към договора с представители на проучващите компании – "Тотал Енерджис ЕП България" Б.В. и "ОМВ Офшор България" ГмбХ. От "Тотал Енерджис ЕП България" Б.В. и "ОМВ Офшор България" ГмбХ мотивираха искането си за удължаване с идентифицирана до момента перспективна площ, която дава възможност за допълнително тестване на блока за потенциални залежи.
Площ "Блок 1-21 Хан Аспарух" е разположена в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, като договорът за търсене и проучване е в сила от септември 2012 г.
Николов изтъкна, че е обнадежден от продължаващите усилия за откриване на перспективен потенциал за добив на нефт и природен газ в българската зона в Черно море. "От гледна точка на енергийната сигурност това е особено важно за нашата страна", подчерта той.
За срока на двегодишното удължаване на разрешението "Тотал Енерджис ЕП България" Б.В. и "ОМВ Офшор България" ГмбХ предвиждат допълнителни геоложки и геофизични работи на стойност 900 хил. евро.
ТУРЦИЯ
Турция планира да започне да подава газ от откритите в Черно море находища към потребителите в страната още през 2023 г. За целта тя вече изгражда тръбата, по която ще се осъществи преносът на газа до вече съществуващата газопреносна мрежа. Очаква се през ноември т.г. да завърши изграждането на 36-километров участък от газопровода, който ще позволи на газа от Черно море да се влее в системата на страната, съобщи Анадолската агенция. Общото количество на газовите залежи, които Турция намери в Черно море, са от 540 млрд. куб.м.
Страната очаква да покрива около една трета от нуждите си от природен газ с резервите в Черно море, когато достигне най-високия производствен капацитет през 2027 г., каза министърът на енергетиката Фатих Дьонмез в интервю за Блумбърг. През 2020 г. вътрешното потребление на газ в Турция е било около 48 млрд. куб.м газ.
Турция, която разполага с четири сондажни кораба, сама извършва сондажите в Черно море. С последния от корабите страната се сдоби в края на миналата година. Той е способен да извършва сондажи на дълбочина до 3665 метра под морското дъно. Както уточни държавният глава Реджеп Тайип Ердоган, става дума за кораб от седмо поколение, оборудван с най-съвременни технологии и един от едва петте плавателни съда в света от този клас. Освен него Турция разполага и със сондажните кораби "Фатих", "Кануни" и "Явуз", както и с два сеизмографски - "Оруч Реис" и "Барбарос Хайреттин паша".
През август 2020 г. корабът "Фатих" откри 320 млрд. куб.м газ в кладенеца Туна-1 в Сакария, а през октомври същата година в същото находище бяха намерени още 85 млрд. куб.м. През юни м.г. страната обяви и нова находка - 135 млрд. куб.м газ в кладенеца Амасра-1 в северната част на находището Сакария.
Според експертни оценки откритите от Турция в Черно море залежи на природен газ може да покрият вътрешните ѝ потребности за 12 години. Това дава надежди на страната, че ще намали зависимостта си от вноса от Русия, която доставя 45 на сто от газа в Турция или около три пъти повече от останалите доставчици, сред които Азербайджан, Иран, а също Катар, САЩ, Нигерия и Алжир, откъдето идва втечнен газ. Очаква се находището Сакария да намали този внос приблизително с около една четвърт, когато бъде достигнат пикът в производството.
РУМЪНИЯ
Румънският премиер Николае Чука заяви тези дни, че първият газ от Черно море ще бъде добит в средата на тази година, като следва да се експлоатират около един милиард кубически метра годишно. Това количество представлява 10 процента от годишното потребление на Румъния.
Първият газ от Черно море ще бъде добит от aмериканската петролна компания "Блек сий ойл енд газ" (Black Sea Oil & Gas), която е оператор и концесионер на офшорния периметър за природен газ Мидия в Черно море. Периметърът Мидия е най-напредналият нов проект за добив на газ в румънските води на Черно море.
В предаване на обществената телевизия ТеВеРе 1 (TVR1) Чука каза още, че отделно в периметъра Караджеле има надежди първият газ да бъде добит през 2024 г., а в периметъра Нептун дийп не по-рано от края на 2026-2027 г.
"Румъния ще има газ и от други източници следващата зима, включително от Черно море", похвали се по-рано и министърът на енергетиката Вирджил Попеску, както съобщи специално за БТА агенция Аджерпрес. Той уточни, че се извършват тестове за въвеждане на първите количества газ в националната преносна система. "От тази година ще имаме един милиард кубически метра допълнителен газ", написа министърът във Фейсбук.
През ноември м.г. управителният съвет на румънската държавна компания Ромгаз (Romgaz) одобри изкупуването на всички акции на американската компания ЕксънМобил (Exxon Mobil), която притежава 50 процента от проекта Нептун дийп за дълбоководни сондажи за газ в Черно море, след като Ексън обяви намерение да се оттегли.
Попеску съобщи, че Ромгаз (Romgaz) ще завърши в най-кратки срокове поемането на периметъра Нептун дийп (Neptun Deep) от Ексон (Exxon). Цената на покупката е определена на 1,060 милиарда долара и може да бъде повишена с до 10 милиона долара, според доклад на Букурещката фондова борса. Останалият 50-процентен дял в черноморския участък с площ около 7500 квадратни километра, държи ОМВ Петром (OMV Petrom).
Според оценки периметърът за дълбоководни сондажи Нептун дийп може да съдържа запаси от газ до 100 милиарда кубически метра. Според по-умерени изчисления Нептун разполага със залежи от между 42 и 84 милиарда кубически метра газ, което е от три до шест пъти повече от годишното потребление на Румъния.
Същевременно Лукойл заедно с Ромгаз са концесионери на периметъра Тридент с потенциални запаси от около 30 милиарда кубически метра газ.
