Европа мръзне, обеднява и гладува - поне в паралелния свят на руската пропаганда.
Клип в интернет на държавната телевизия RT показва семейство, което живее в мрачен апартамент, облечено в зимни дрехи, и което е трябвало да изяде хамстера на дъщеря си по Коледа, за да избяга поне за малко от бедността. Сами са си виновни - това е посланието към европейците, които санкционират най-важния си доставчик на енергия, изпадайки в мизерия.
Проблемът на руснаците обаче е,
че реалността трудно може да се съчетае с техните желания. Икономистите очакват в най-лошия случай лек икономически спад в ЕС, а инвестиционната банка Goldman Sachs дори очаква рецесията въобще да не настъпи. В Германия Федералната агенция по мрежите наскоро свали алармения си сигнал: доставките за тази зима са практически осигурени, пише в свой анализ по темата германският икономически всекидневник Handelsblatt.
Ситуацията в Русия е съвсем различна. Санкциите на Запада, които са наказание за руската агресия срещу Украйна, оказват все по-голямо влияние върху икономиката. Особено ефективен е един инструмент, който отдавна се счита за спорен в Брюксел и Вашингтон: таванът на цените на петрола. Руската централна банка говори за „нов икономически шок", който „значително ще намали" икономическата динамика.
През декември страните от Г-7 се споразумяха да разрешат вноса на руски петрол на световния пазар само ако се търгува на максимална цена от 60 долара за барел (около 159 литра). Държави като Южна Корея се присъединиха към наказателната мярка. ЕС също така бойкотира вноса на руски суров петрол, с изключение на петрола, който постъпва в Централна Европа по тръбопровода „Дружба". За България пък има дерогация.
Г-7 иска да постигне две цели:
да намали приходите на руското правителство и да стабилизира световната цена на петрола. Засега изглежда, че и двете цели ще бъдат постигнати. „Някои експерти прогнозираха, че цената на петрола ще се повиши до 150 долара за барел", заяви високопоставен служител от държава от Г-7 след разговорите в Брюксел. „Това не се случи“.
Напротив, след въвеждането на тавана на цените стойността на петрола продължава да пада, а руският петрол се търгува с особено големи отстъпки.
Особено Индия и Китай се възползват от ситуацията: въпреки че не са се присъединили към ограничението на цените, те се възползват от възможността да се запасят с евтина енергия. „И двете страни са зависими от вноса", обясни представителят на Г-7. Сега те могат да наложат „достъпни" цени. Симоне Талиапиетра от брюкселския мозъчен тръст Bruegel потвърждава тенденцията: „Индия и Китай са облагодетелствани от енергийната война“.
От друга страна,
според представителя на Г-7 руското правителство е изправено пред нарастващи „финансови затруднения". Така президентът Владимир Путин, който искаше да използва износа на енергия на страната си като лост срещу Запада, е изправен пред болезнен икономически избор.
„2023 г. ще бъде много по-лоша година за руския износ на суровини от 2022 г.", казва Янис Клуге от базираната в Берлин фондация Stiftung für Wissenschaft und Politik (SWP). Новите санкции създават „сериозни пречки" за руския износ. „Русия трябва да предлага своя петрол на пазара с големи отстъпки", твърди Клуге.
Две пристанища са особено важни за износа на руски петрол:
Приморск на север от Санкт Петербург и Козмино на Японско море, южно от Владивосток. След като Европа спря да внася руски петрол от танкери, цената на петрола от находището „Урал" в Приморск, който първоначално бе предназначен за Европа, рязко спадна. Според информационната служба Argus Media в момента Русия продава суровината за около 38 долара на барел. Това съответства на почти 50-процентна отстъпка от цената на сорта Брент в Северно море.
В същото време руският суров петрол не е изключен от световния пазар - на европейските танкери е разрешено да го превозват на тези цени. Поради това опасенията за бързо повишаване на цените на петролния пазар не се сбъднаха.
Малко след началото на войната преди почти година цената на петрола за кратко се повиши до 150 долара за барел поради опасения от загуба на руския износ. Оттогава насам ситуацията с предлагането на петролния пазар се облекчи - за съжаление на Путин. Цената на петрола сорт „Брент“ в момента е малко под 79 долара за барел.
И още един болезнен факт за военната икономика на Русия:
цената на суровия петрол от Козмино, предназначен за азиатския пазар, също се доближава до ценовото равнище на Г-7. Според Argus Media в момента цената на барел се котира на около 65 долара - отстъпка от около 17% от цената на световния пазар.
Освен това капацитетът на Индия и Китай да поемат повече руски петрол е ограничен, казва Джовани Стауново, експерт по суровините в UBS. „Въпреки голямата отстъпка за руския петрол спрямо Брент не сме свидетели на масово увеличение на вноса на руски барели от азиатски купувачи като Китай и Индия“. Американската инвестиционна банка RBC Capital Markets изчислява, че износът по морския маршрут е спаднал с 20% през декември спрямо предходния месец.
Факт е също така, че Русия няма друг избор,
освен да продава суров петрол на дъмпингови цени в Азия. Капацитетът на тръбопровода Espo, който пренася петрол през Сибир до Източното крайбрежие, където цената му е още по-висока, е само 1,6 милиона барела на ден. За сравнение, през 2021 г. Европа все още внасяше 2,4 млн. барела на ден от Русия. Преди избухването на войната Русия изнасяше общо 4,7 милиона барела дневно - това отговаря на около пет процента от световното търсене на петрол.
А тъй като капацитетът за съхранение в Русия също е ограничен, анализатори като експертът от UBS Стауново смятат, че спадът в производството на петрол е неизбежен. Той очаква производството на петрол в Русия да се свие от 10,5 млн. барела дневно през 2021 г. до 9 млн. барела дневно през 2023 г. Това би намалило дела на Русия в световното производство на петрол от някогашните 14% на около 9% - значителна загуба на мощ.
Така икономическата война със Запада се оказва
също толкова неуспешна за Русия, колкото и военната агресия срещу Украйна. Все още обаче няма признаци, че грешните изчисления ще накарат Кремъл да отстъпи. Руската армия продължава да се опитва да натрупа позиции на източния фронт. Големите загуби сред войниците, които се изправят срещу позициите на украинските защитници, не възпират Москва, нито пък намаляващите приходи от износа на петрол.
