В Германия има над 2 милиона свободни работни места. Не достигат инженери, учители и други специалисти. Скорошно проучване показа, че близо една трета от британските фирми изпитват недостиг на служители.
Наред с нарастващите разходи, компании из цяла Европа са изправени пред липсата на квалифицирани работници, която напоследък става по-забележима от всякога.
В тази ситуация големият приток на милиони хора от Украйна след началото на войната, се разглежда като огромна възможност за някои държави, които в момента - или системно - се сблъскват с недостиг на работна ръка.
Успяват ли обаче украинските бежанци, повечето от които са жени, дошли с децата си, а голяма част са квалифицирани, да се интегрират на пазара на труда година след началото на войната?
Шанс
"Бежанският поток от Украйна след 24 февруари 2022 г. определено беше шанс за запълване на празнините в персонала за компаниите, които се борят да намерят служители със съответните компетенции", каза Надя Куртиева, старши специалист по заетостта в бизнес групата на полската конфедерация "Левиатан", цитирана от EURACTIV.
Повечето бежанци са наети в производството, ресторантьорството, услугите, информационните технологии и комуникациите. Украинските служители - както новодошлите, така и пристигналите в страната преди войната - са ценени от полските компании.
"Проблемът обаче може да е, че Полша също трябва да се конкурира за украински работници с други страни от ЕС, като Германия", коментира Шимон Витковски, експерт в Департамента по право и законодателство в Полския съюз на предприемачите и работодателите.
Словакия има подобни опасения. Според Катарина Тешла, пиар мениджър на портала за работа Kariéra.sk, украинците са помогнали на словашкия пазар на труда, запълвайки работни места, от които словаците не са се интересували. Това се усеща изключително в секторите на хотелиерството и ресторантьорството.
Украинците също така намират работа в логистиката, строителството или производството. По-квалифицираните служители обаче са склонни да не остават в Словакия и само да минават през страната, докато търсят кариера в западните страни от ЕС, където могат да получат по-добри заплати и по-висок стандарт на живот, обясни Тешла.
Според Зузана Румиз от ManpowerGroup украинците заминават предимно за Германия, където също липсват служители в производството или строителството.
Германия определено не е единствената западноевропейска страна, която би могла да привлече украински работници, които в момента живеят в източноевропейска страна.
"Френските предприемачи искат те да работят и ще приветстват всеки, който желае да работи упорито - независимо откъде идва. Украинските бежанци са невероятен актив за френските компании и предприемачите в цялата страна са готови да ги обучат и да им дадат работа", каза Франсоа Аселин, който оглавява най-големия синдикат на малки и средни предприятия във Франция.
"Чешката икономика ще бъде подпомогната от дългосрочното оставане на украинците; трябва да им осигурим езиково обучение и да им дадем възможност да се включат в пазара на труда според тяхната квалификация, за да бъдат доволни в нашата страна", каза Дагмар Кужвартова от Конфедерацията на индустрията на Чехия.
Езикът - основна бариера
Според доклад на Агенцията на ЕС за основните права 39% от анкетираните мъже и 31% от жените са имали платена работа към август-септември 2022 г. (Данните за украинците в България можете да видите тук).
Проучването е проведено в 10 държави от ЕС - Унгария, Полша, Румъния, Словакия, България, Чехия, Германия, Италия, Испания, Естония.
Около 10% от мъжете и 16% от жените са имали платена работа, откакто са напуснали Украйна, но не са имали такава към момента на проучването.
Около половината от мъжете (47%) и жените (49%) не са били на платена работа след напускането на Украйна.
Респондентите с ограничения в ежедневните дейности е по-малко вероятно да работят срещу заплащане (27%), отколкото тези без ограничения (37%).
В проучването хората над 16 години, които са били на платена работа, са попитани за повече подробности за сегашната им заетост. Около две трети (66%) са намерили нова работа в приемащата страна.
Всеки четвърти (24%) е продължил работата или бизнеса си в Украйна дистанционно. Около 3% са започнали нов бизнес или са станали самонаети.
Зададен е въпрос и дали новата им работа съответства на тяхното ниво на образование. Почти половината (48%) заявяват, че сегашната им работа е под нивото на образованието им. Това е по-често при жените (51%), отколкото при мъжете (39%). Около една трета (35%) са имали работа, която съответства на тяхното ниво на образование.
Почти една четвърт (24%) от хората на възраст 16-24 години нито са работили, нито са учили. Около половината (48%) са учили към момента на проучването и не са работили. Като цяло 14% са били на платена работа, а 9% са работили и учили едновременно.
Недостатъчното познаване на езика на приемащата страна е основната бариера пред намирането на работа (51%). Анкетираните в Германия (67%) и Испания (65%) споменават това най-често.
Почти трима от всеки 10 (28%) не могат да работят поради отговорности, свързани с грижи за деца или възрастни или болни роднини. Това е по-честа пречка за жените (33%), отколкото за мъжете (9%).
Почти всеки пети не работи, защото вече се е пенсионирал или е твърде стар (19%).
Бърза интеграция
Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувани в началото на януари, в резултат на войната до средата на ноември 2022 г. около 4.7 милиона бежанци от Украйна са се регистрирали за временна закрила в ЕС. Повечето от пълнолетните са жени с по-високо от средното ниво на образование в сравнение с други групи бежанци и украинското население като цяло.
Ограничената за момента информация за предишния им трудов опит предполага, че огромното мнозинство са работели към началото на войната. Сред тях значителен дял са работили в секторите на здравеопазването и образованието.
Включването в пазара на труда на украинските бежанци е по-бързо в сравнение с други групи бежанци. В няколко европейски държави от ОИСР делът на заетите украински бежанци в трудоспособна възраст вече е над 40% (включително Нидерландия, Литва, Естония и Обединеното кралство). Процентът може да е подобен и другаде, по-специално в Полша и Чехия, ако се вземат предвид също краткосрочните работни места и неформалната заетост. В други страни делът е по-нисък, но нараства.
Тъй като голяма част от ранното наемане на работа е концентрирано в нискоквалифицирани работни места, несъответствията в уменията са широко разпространени.
Заетостта на непълен работен ден също е по-честа сред украинските бежанци поради отговорностите, свързани с децата им.
За разлика от предишните бежански потоци, новопристигналите от Украйна имат право да търсят работа на много по-ранен етап. Директивата за временната закрила, активирана от ЕС с безпрецедентен ход в началото на март 2022 г., дава право на незабавно наемане на работа или самонаемане на бежанци от Украйна.
Според ОИСР затегнатият пазар на труда и недостигът на работници в много приемащи страни дават добри предпоставки за успешна интеграция на пазара на труда на бежанците, но много ще зависи от съпътстващите мерки за подкрепа.
Колко са работещите украинци?
В Полша към началото на октомври са получени повече от 400 хил. уведомления от работодатели за наемане на украинци. Някои от тях може да са били в страната и преди 24 февруари, но във всеки случай това свидетелства за четирикратно увеличение спрямо началото на май.
Изчисления показват, че официално около 25% от украинските бежанци в страната работят. Смята се обаче, че много повече украинци работят неофициално или дистанционно.
Данните от Чехия сочат, че около 57 хил. украински бежанци са регистрирани като заети (което предполага ниво на заетост от най-малко 20%).
В балтийските страни ситуацията изглежда по-благоприятна:
В Естония около 8 200 души са намерили работа от 20 хил. украинци в трудоспособна възраст, регистрирани като ползващи се от временна закрила в страната (41%).
Литовските власти съобщават, че 19 700 украинци вече са наети на работа (близо 50% от хората в трудоспособна възраст).
Положението на пазара на труда на украинските бежанци е обнадеждаващо и в Ирландия и Обединеното кралство:
В Ирландия последните данни от октомври показват, че 9 228 души са имали доходи от заетост (със средна седмична заплата от 377 евро). Най-често работят в търговията на едро, транспорта и настаняването - 52%. Общо 28 хил. са украинците в трудоспособна възраст, ползващи се от временна закрила, което съответства на ниво на заетост от 32%.
В Обединеното кралство ситуацията също се е подобрила много бързо. Проучване установи, че нивото на заетост на тези, които са влезли в страната по хуманитарна схема за Украйна, е достигнало 42% през август при пристигналите през март/април, и 56% през ноември сред пристигналите до юни.
Включването на пазара на труда е впечатляващо и в Дания. Към октомври 6 100 украинци с валидно разрешение за пребиваване и разрешение за работа са намерили такава (ниво на заетост от 53%, спрямо 19% през април).
Нидерландия обаче отчита най-високите нива на заетост сред украинците, ползващи временна закрила, като последният брой уведомления възлиза на 46 хил. Според агенцията за социална сигурност UWV, дори ако се вземат предвид двойното отчитане, както и хората, които вече не са на работа, е възможно да има до 40 хил. работещи в страната украинци при 55 хил. в трудоспособна възраст.
Напредъкът е по-бавен, но все пак видим в други европейски страни.
В Германия е по-трудно да се направи оценка. Много украински бежанци работят на непълно работно време и не се очаква да бъдат регистрирани в системата за социално осигуряване. Между края на февруари и юли броят на украинците, които внасят социални осигуровки, е нараснал до едва 45 хил. от потенциалните 640 хил.
Институтът Ifo обаче е интервюирал почти 1 000 украински бежанци през юни и е установил, че 90% от анкетираните биха искали намират работа в Германия и около една четвърт от тях вече са успели.
Категории работа
ОИСР подчертава, че бежанците в някои страни могат да разчитат на вече съществуващи професионални мрежи от пристигнали по-рано украинци, които често са работили на тежки физически и нискоквалифицирани работни места.
Като се има предвид средният профил на уменията на украинските бежанци, рискът от свръхквалификация, т.е. да притежават на по-висока квалификация от изискваната за работата, в момента е висок.
В Испания към май украинските бежанци са били концентрирани в сектори, които са привличали сравнително голям брой украински мигранти и в миналото, включително хотелиерство (30%) и строителство (10%).
Хотелиерството е един от най-разпространените сектори на заетост в редица страни с налични данни, включително Австрия, България, Дания, Швейцария и Ирландия.
Други сектори със сравнително голям дял на служители украински бежанци включват селското стопанство, производството, търговията на едро и дребно, както и образователния сектор.
В Полша към края на април около половината от бежанците са работили на нискоквалифицирана длъжност.
Това важи и за около 40% от украинците в Латвия.
Проучване от Словакия от същия период рисува подобна картина за наетите украински жени и идентифицира значителни несъответствия в уменията. Въпреки че всеки трети бежанец, работещ в страната, е с висше образование, само 4% работят по професия, изискваща това ниво на квалификация.
Проучване в Обединеното кралство показва, че през юни повече от половината заети пълнолетни (63%) не са работели в същия сектор, в който са работили в Украйна, като процентът нараства допълнително до ноември (65%).
Основните причини за това са били:
• приемане на каквато и да е налична работа (44%),
• недостатъчни езикови умения (39%),
• непризнаване на техните квалификации (17%).
Към юни най-често срещаните сектори на заетост във Великобритания са били хотелиерство или хранителни услуги (29%), производство (8%) и търговия на едро и дребно (8%).
Несъответствията в уменията изглеждат често срещани сред бежанците в Чехия. Данни от юли показват, че повече от двама на всеки петима украинци имат работа, която е значително по-нискоквалифицирана от тази, която са имали в Украйна.
В Германия почти всеки трети бежанец с намерение да остане очаква да работи под квалификацията си или вече го прави.
