Какво може да мотивира европейците да работят повече? Това е въпросът, пред който са изправени някои от по-богатите страни на континента, тъй като се сблъскват с недостиг на работна ръка въпреки рекордната заетост, пише DW.
Правителствата и фирмите в Германия, Холандия и Австрия сега обсъждат как да направят допълнителните часове по-привлекателни за работниците. Някои от обсъжданите варианти са грижи за деца, по-щадящи данъчни политики и по-гъвкави работни графици.
Те обаче се конкурират с предпочитанията на служителите за повече свободно време. Средните работни часове продължават да намаляват, тъй като позициите на непълно работно време растат и синдикатите настояват за съкращения на часовете на пълен работен ден.
Има една поговорка „работете, за да живеете, но не живейте, за да работите“, казва 47-годишният Мартин Щолце, гимназиален учител, работещ на непълен работен ден в югозападна Германия. „Мисля, че това е мотото на нашето време. Работиш достатъчно, за да можеш да се посветиш на неща, които наистина имат значение. Преди не беше така.“
Рекордна заетост в ЕС
В известен смисъл самата работа рядко е била толкова популярна или достъпна в Европа. Общата заетост в ЕС остава близо до 75%, докато Германия, Австрия и Холандия са с рекордни или почти рекордни нива на заетост. Участието на жените в работната сила е нараснало значително.
Основен фактор е нарастването на работата на непълно работно време, смятат икономисти.
Днес повече от трима от 10 служители в Германия, Австрия и Швейцария работят на непълно работно време. В Холандия приблизително половината от работната сила работи 35 часа или по-малко на седмица. В САЩ, за сравнение, по-малко от всеки пети работи на непълно работно време или по-малко от 35 часа.
По-специално жените са довели до растежа на непълно работно време в Европа. Те все още са много по-склонни от мъжете да балансират работата с грижите за децата или семейството.
И все пак тенденцията също така означава, че по-голямата работна сила не произвежда значително повече работни часове. Въпреки добавянето на почти 7 милиона нови работници към своята работна сила между 2005 г. и 2022 г., Германия отбеляза само скромно увеличение на общото работно време.
Междувременно средният германски служител е работил по-малко от 1350 часа годишно през 2022 г. - най-ниският сред страните, които принадлежат към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
„Това е общество, което се справя доста добре“, каза Клеменс Фуест, ръководител на германския институт за икономически изследвания Ifo, в презентация миналата година. „По-малко хора работят и има повече удоволствие от свободното време.“
Но Фуест също предупреди за недостатъка - нарастващ недостиг на работници през следващите години. „Голямото свиване все още не е настъпило“, каза той.
Проблеми с почасовата работа
Работата на непълно работно време вече е проблем в сектори с оскъден персонал като медицински сестри и образование, където свободните работни места нарастват. Тъй като повече служители работят по-малко от пълно работно време, мениджърите казват, че се борят да съберат достатъчно щатове.
Маартие Лак-Корстен, директор на амстердамското основно училище De Kleine Nicolaas, каза, че много кандидати искат да работят четири дни в седмицата.
„Винаги започвам разговор с тях“, казва тя. „Каква е причината да искате да работите четири дни? Какво ви трябва, за да работите на пълен работен ден? Казвам им предимствата, заплатата, така че да са наясно с изборите и последствията, които правят."
Недостигът на персонал вероятно ще стане по-често срещан през идните години, тъй като поколението на бейби бума се пенсионира, казват експерти.
Предизвикателство за работодателите и политиците е, че много работници в по-богатите европейски страни могат да си позволят да работят по-малко от пълно работно време.
В Холандия „заплата от 1.5“, при която единият възрастен работи на пълен работен ден, а другият на непълно работно време, е станала нещо обичайно, каза Бастиан Старинк, икономист от университета в Тилбург.
„Вероятно е лукс, който можем да си позволим в Холандия да не работим на пълен работен ден“, каза Старинк.
Не са само домакинствата. Базираната в Амстердам архитект Таис Зучети е работила 28 часа на седмица през изминалата година, докато завършва магистърската си степен, каза тя. Скоро ще се върне до 32 часа по искане на работодателя си. Но според самата нея това не й е необходимо финансово.
„Чувствам, че в момента с 28 часа печеля достатъчно, за да живея добре“, каза Зукети. „Идеята е, че ако продължа да работя 28 часа, тогава бих могла да развия хобито си като илюстратор.“
Търсенето на повече часове
Работодателите и правителствата сега се опитват да разберат как може да накарат работните да работят повече. Германската провинция Баден-Вюртемберг започна да изисква от всички преподаватели, които искат да работят на непълно работно време за по-малко от 75%, да предоставят причина - включително тези, които вече работят на намалено работно време.
Министерството на образованието там каза, че този ход, който е част от по-голям пакет от мерки, засяга 4000 от 115 000 учители в щата.
Един от тях е Щолце, гимназиален учител по английски, работещ 50%. Непълното работно време му позволява да присъства повече при възрастните си родители, каза той, и прави учебната седмица по-поносима.
„Признавам, че има голям потенциал за повече часове“, каза той. „Но аз откровено вявам, че моите колеги имат много, много добри причини, които не се вписват в тази рамка.“
Други правителства възприемат по-приятелски подход - въпреки че се оказва трудно.
Холандия се съгласи да разшири субсидиите за отглеждане на деца от 2025 г. - дата, която правителството по-късно отложи за 2027 г. поради бюджетни съкращения. Австрийската консервативно-зелена правителствена коалиция междувременно се оттегли от предложенията, че ще намали данъците на работодателя върху доходите, след като опонентите изразиха опасения относно финансирането на социални помощи.
