Изследване, проведено в Международния ден на възрастовото многообразие, който се отбелязва на 24 септември, сочи, че хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза.
При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14.2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75% от прогнозния дефицит на работна ръка. Това се казва в доклад на един от лидерите в застраховането на търговски кредити "Алианц Трейд"=
Според статистиката, с увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за ЕС.
Готови ли са част от работодателите у нас да наемат по-възрастни хора и да инвестират в тяхната преквалификация, какви мерки са необходими за по-активното им приобщаване към трудовия пазар, какво е актуалното му състояние у нас с днешна дата, са акцентите в разговора с Надя Василева – председател на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ). По думите ѝ, тенденцията хора, които са в пенсионна възраст да продължават да работят, е с голяма давност и тя е свързана с неблагоприятната демографска структура, която има страната ни години наред.
"Много бих се радвала все повече такива хора да остават на пазара на труда, защото действително това би помогнало, тъй като ние имаме най-малко имигранти в Европейския съюз – 0,2%, докато средно за ЕС е около 9-10%. От друга страна сме с голямо количество емигранти - хора, които излизат от страната, за да работят навън. Именно този дисбаланс пречи на българските работодатели пък и на чуждестранните, които са пренесли своя бизнес у нас, да намерят кадрите, които търсят", каза още Василева и допълни, че липсата на кадри като цяло налага все повече от българските работодатели да поглеждат на възрастните хора като спасителен резерв.
"При 100 напускащи пазара на труда ги заместват 61 човека, което е изключително нисък процент и аз не виждам това да може да се промени, ако действително стратегията ни за трудовия пазар не включи сериозно и организирано внасяне на хора от трети страни - целенасочено, там където има ниско квалифицирани работни места, социалните дейности, производството, обслужващ персонал в хотели и ресторанти, дори в здравеопазването - коментира Надя Василева. - Надявам се да се промени този протекционизъм, който съществува на българския пазар – от една страна да се запазят работни места за по-младите с перспектива, в сравнение с възможността да се дадат на по-възрастните е абсолютна отживелица и който разсъждава така няма да постигне добри резултати.
Протекционизъм има и в това, да се пазят и работни места за българи отколкото за имигранти. Да, но българи няма. На българския пазар липсват поне 250 хиляди души, които да се влеят, да балансират липсата, за да може този пазар да работи добре."
