Българската пенсионна система заема 11-о място в Глобалния пенсионен доклад (Global Pension Report), който анализира 71 пенсионни системи в цял свят с помощта на създадения от компанията Allianz Pension Index (API).
Той се състои от три стълба: анализ на демографската и фискалната ситуация и оценка на устойчивостта (напр. периоди на финансиране и вноски) и адекватността (напр. обхват и пенсионни равнища) на пенсионната система. Взети са предвид общо 40 параметъра, като оценките са между 1 (няма нужда от реформа) и 7 (остра нужда от реформа). Претеглената сума на всички параметри отразява натиска за реформа в съответната система.
Последните реформи, по-специално повишаването и обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота, осигуряват на българската пенсионна система добър резултат, по-специално по стълба за устойчивост, който се оценява с Много добър 2,3. С общ резултат 3,3 българската пенсионна система се нарежда в горната част на средния сегмент, като изпреварва страна като Германия например.
Нейната ахилесова пета обаче остава демографската перспектива, която става все по-мрачна: делът на хората на възраст 65 и повече години на 100 души в активна възраст се очаква да нарасне от 35% на 52% през следващите 25 години. Като се имат предвид относително ниските частни спестявания, няма как да се осигури устойчивото разгръщане на напълно финансираните професионални и частни стълбове в българската пенсионна система.
Други проблеми са високото ниво на заетост в сивия сектор и недостигът на възможности за работа за по-възрастните работници: след 65-годишна възраст само 10% от мъжете са все още на работа – докато в Япония, глобалната лаборатория за застаряващи общества, този дял е 35%.
Индонезия, Дания и България са най-добре представилите се в подиндекс на устойчивост. Тозй оценява доколко една пенсионна система е подготвена да смекчи въздействието на демографските промени.
Елементите, финансирани с допълнителен капитал, стимулите за отлагане на пенсионирането, въвеждането на демографски фактори при коригирането на пенсионните доходи и адаптирането на възрастта за пенсиониране към промените в по-нататъшната продължителност на живота играят решаваща роля за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система.
Индонезия, Дания и България отбелязаха добри резултати със средни стойности между 2,1 и 2,3 поради увеличенията на техните възрасти за пенсиониране и капиталово финансираните елементи в техните пенсионни системи.
Въвеждането или удължаването на минималния период на внасяне на вноски, необходим за искане на ранна или пълна пенсия, също би могло да спомогне за увеличаване на финансовата устойчивост на пенсионната система, като предотврати преждевременното отпадане на от пазара на труда. Понастоящем минималният период на вноски в повечето страни е около 15 години.
Някои държави, включително България, Китай, Франция и Нова Зеландия, постепенно ще увеличат минималните периоди на осигуряване. Това обаче може да бъде нож с две остриета, предупреждават анализаторите, особено в нововъзникващите пазари, където голяма част от населението не е в състояние да изпълни изискванията за минимален осигурителен стаж поради високия дял на неформалния труд.
Следователно те често остават с еднократни плащания при пенсиониране, които не са достатъчни, за да гарантират приличен стандарт на живот в напреднала възраст и ги оставят зависими от финансираните от данъци социални помощи.
Непретегленият общ резултат за всички анализирани пенсионни системи е 3,7, което е сигнал за продължаващ силен натиск за реформи. В сравнение с последния ни доклад от 2023 г. има някои промени – но не винаги в правилната посока: общият резултат тогава беше 3,6. Същевременно между отделните държави се наблюдават големи различия. Има малка група страни, като Дания, Нидерландия и Швеция, които с общ резултат доста под 3 се справят сравнително добре, защото своевременно възприемат курс на устойчивост, като поддържат добре финансирани системи.
На пръв поглед може да е изненадващо, че Япония също попада в този списък. За разлика от всички останали страни обаче тя последователно прилага различен подход: да се работи по-дълго. Дори и днес една трета от хората на възраст от 65 до 70 години там все още работят, а през следващите няколко години се очаква реалната пенсионна възраст да се повиши до 70 години.
За момента по-голямата група се състои от държави с общ резултат под 4, където има спешна нужда от реформа за защита на пенсионните системи от въздействието на демографските промени.
Тази група включва много развиващи се страни като Малайзия, Колумбия и Нигерия. Техният проблем е не толкова структурата на пенсионната система сама по себе си, а по-скоро ограниченият ѝ обхват: делът на работещите в сивия сектор, които не са обхванати от системата, обикновено надхвърля 50%.
Следователно в тези страни на първо място са необходими дълбоки реформи на пазара на труда, за да се създаде основа за всеобхватна пенсионна система. В противен случай пенсионната система ще се превърне в още един фактор, който увеличава неравенството.
И накрая третата група пенсионни системи включва много европейски страни като Германия, Франция и Италия, чиито пенсионни системи досега са предприели само предварителни стъпки към налагане на капиталовия принцип – разходопокривните плащания доминират, а натискът за реформи е голям с оглед на бързото застаряване на населението.
