Бургаската апелативна прокуратура даде пресконференция, за да се похвали с двата спрени незаконни мастити строежа
- ваканционно селище „Корал резиденс“ на брега на морето в Лозенец и обектът на Сле груп, придобил популярност като Дюнигейт в местността Кокала до Равда.
„Бургаската окръжна прокуратура протестира решението на РИОСВ за Дюнигейт, защото е в защитена зона Ахелой, Равда, Несебър. Нарушен е материалният закон, което води до нищожност на акта. В територията на имота има 3 природни дюнни местообитания. Бургаският административен съд провъзгласи нищожността на решението на 7 ноември 2014 г., което бе потвърдено от Върховния административен съд на 30 декември 2015 г.“, заяви апелативният прокурор Любомир Петров.
По втория казус - ваканционно селище „Корал резиденс“ – обектът се намира в защитена зона Караагач. Прокуратурата протестира заповед на РДНСК и поиска нищожността на разрешението за строеж на главния архитект на Царево от 2009 г., заяви прокурор Петров.
Бургаският административен съд не уважи жалбата на инвеститорът Ибердрола, а решението е от 29 февруари 2016 г., допълни апелативният прокурор.
* ВИДЕО ОТ БРИФИНГА МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТУК!!!
Текст, снимка и видео – Стиляна Божидарова
Историята на Дюнигейт
На аферата, наречена от медиите „дюнигейт” е сложена точка през ноември 2014 г . Това стана с решение на Бургаския административен съд, който обяви за нищожно решението на бившия вече шеф на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев за строежа на „Сле Груп” върху дюните между Равда и Несебър.
Съдът бе сезиран от прокуратурата, а куриозът е, че сегашният шеф на РИОСВ-Бургас Антони Иванов подкрепя държавното обвинение счита, че атакуваното решение е нищожно.
На 19 декември 2008 г. Бойчо Георгиев е съгласувал инвестиционно предложение „Изграждане на жилищно застрояване в поземлен имот №51500.204.152, местност Кокала, землището на Несебър” . Имотът попада в границите на защитена зона Ахелой-Равда-Несебър за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора. На това място има подвижни дюни или т.нар „бели дюни”, както и “неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)”. Според извършената експертиза парцелът е в европейската мрежа Натура 2000 и в защитена зона Емине.
"Дюнигейт" гръмна в края на 2012 г. Тогава екологични организации сезираха държавните институции, че багери заравняват дюните на юг от Несебър.
"Сле груп" придоби 29 декара дюни в Несебър за 4 млн. лв. Сделката бе изповядана на 28 ноември 2012, а само ден по-рано същият терен е продаден от Министерството на земеделието на пловдивчанина Димитър Петров за 581 000 лв.
На 21 декември 2012 г. пък бе прокарано тихомълком решение на експертния общински съвет, с което се одобри инвестиционният проект. Веднага след това тръгнаха и багерите. Проектът е 122 еднофомилни къщи с височина 5, 80 метра.
Историята на Корал
Бургаският административен съд отряза мераците на „Прайм пропърти БГ“ за строежа на ваканционно селище „Корал резиденс“ на брега на морето в Лозенец. Това стана през ноември 2015 г.
Магистратите отхвърлиха жалбата на инвеститора срещу мълчаливия отказ на главния архитект на община Царево за презаверяване на разрешение за строеж от 28.12.2007 г., което бе презаверено веднъж на 29.12.2010 г.
Към преписката, изпратена от община Царево е приложено и писмо от 29.04.2015 г. на архитекта, което е мотивиран отказ за презаверяване на разрешението за строеж.
Административният съд е отхвърлил жалбата на инвеститора, а определението му е окончателно и не подлежи на обжалване.
Ваканционно селище „Корал Резиденс” щеше да бъде построено на север от Лозенец. Земята, върху която трябваше да бъде изграден комплексът, е с площ 40 407 кв. м, а разгънатата застроена площ – над 40 хил. кв. м.
