Снупи е само едно от многото му имена. Силвестър, Пазителят на компаса, символът на Бургас.
Гален, обгрижван, сниман. Със собствена фейсбук страница. С проект за паметник дори. Едно коте, за което хората питаха къде е роден, имал ли е някога дом, а други хора разказваха неговата история. Коментарите не спираха.
Мнозинството се радваше, само някои далновидно предричаха неизбежното. До деня в който Снупи срещна смъртта. Кой посегна на „радостта” на Бургас? Не знаем. Последва битката за живота му. За няколко месеца лечение в две клиники Снупи преживя много – парализа на задните крачета, травма и охлузна рана на главата, оток на жлъчката, задържане на урина, обезводняване, дерматит, гъбична инфекция. Накрая Снупи избра живота пред смъртта.
В началото много пожелаха да помогнат, дори да го осиновят. Някои го искаха обратно на улицата, сякаш беше кукла за игра, сякаш все още не разбираха, че улицата е опасна. И не признава ничии любимци. С месеците други събития изместваха интереса към Снупи. Коментарите постепенно заглъхваха. Времето лекува всичко, дори желанието да помогнеш. „Страшната” диагноза свърши останалото.
Диагнозата СПИН разпръсна и малцината, които не бяха забравили Снупи. Винаги сме по-смели в думите, отколкото в делата. Днес Снупи търси дом като единствено коте или заедно с други котки със същата диагноза. Не е заразен за хора или кучета или други животни. Котките със СПИН водят нормален начин на живот и не изискват специални грижи. Въпреки множеството травми и здравословни проблеми последните изследвания на Снупи са с отлични резултати. Той е ваксиниран и кастриран.
Днес Снупи е готов за своя нов живот, но не на улицата. Днес Снупи е готов да разказва своята история, но няма на кого. Днес Снупи е сам. Днес никой не пита за Снупи. Днес никой не иска Снупи. Град с 200 000 жители и много малко хора. Преживяното не е оставило следа в неговото телце, но е оставило огромна рана в неговата душа.
За връзка със Снупи:
https://www.facebook.com/Mercifulhearts/
Снимка burgasdream.com
