Един от символите на Бургас, котаракът Снупи, който бе наречен Пазителя на компаса, намери своя дом в Германия.
Котето бе жестоко пребито преди месеци и животът му бе в опасност дълго време.
Ето какво съобщиха от Милосъдни сърца - Бургас:
Направихме всичко възможно Снупи да остане в България, защо не и в Бургас, приютен в дома на някой от многото любители на животни. Не защото искахме да предрешаваме съдбата му, а защото ни се искаше най-после да видим промяната към по-добро – нов поглед към насилието по улиците, повече наказани за престъпления срещу животни, повече домове за нуждаещите се в България, адекватно решаване на проблема свръхпопулация чрез ефективни кастрационни програми. Не успяхме да преборим статуквото.
За пореден път Германия отвори сърцето си за наше бездомниче. Паметникът му ще бъде тук, а сърчицето му ще тупти в Германия. Списъкът на спасителите на Снупи не е малък.
Поименното им изброяване се прави не с цел тяхното популяризиране или погалване на егото, а по-скоро да се разбере сложния механизъм на спасяването, в който неизменно участват много хора. И да се спре със спекулациите, че един или двама души могат да стоят зад спасяването на стотици животни. Супермен е измислен герой.
В хронологически ред първо благодарим на Стела (която ни потърси и ел. медии), Ирен (осигурила средствата за лечение), клиника „Мобивет” (безвъзмездна първоначална помощ), “Клиника за дребни животни” към ВМФ при Тракийски Университет (довела лечението до край – за пореден път специални благодарности на доцент Чапръзов), , Анжел, Рени и Ицо (логистика), Веси (приемен дом), Виктория (приемен дом и безценна помощ за пътуването до Германия), Лариса (придружител), Женя (осигурила комфорта в самолета), Влади (който веднага се отзова на молбата за търсене на дом), Петя (свързала се с Влади за търсене на дом) всички посредници в намирането на дом, новият дом на Снупи и най-накрая Пепи (направила невъзможното да обедини толкова много хора от 7 различни организации в един екип).
Със сигурност пропускаме много хора, които искаха най-доброто за Снупи и изразиха желание да помагат. Пропускаме и тези, които се надяваха да се провалим. Снупи привлече вниманието ви, но не събра пари за спасителите си. А можеше. Той не искаше пари, той искаше само дом. Нека това е един по-различен разказ, който не завършва с банкова сметка. Нека това остане един истински разказ. Нека завърши с размисъл. Нека завърши с надежда, че ще има промяна. Че един ден нуждаещите се ще са по-малко от желаещите да им помогнат.
Днес Снупи не е сам. Днес той има на кого да разказва своята история. Днес мястото на Снупи на компаса е свободно. Дано обаче няма втори Снупи. Не искаме да виждаме нови безпомощни символи на града. Дали заставайки на главната улица Снупи не е решил да предизвика съдбата си? Това със сигурност беше моето усещане. Няма нищо случайно. Е, Снупи успя. Той промени своята съдба.
Снимки
Горе 1 и 2 - Снупи в новия си дом в Германия
В средата - По време на лечението
Долу - Снупи Пазителя на компаса след проведена медицинска процедура
