Големите корпорации успяват да избегнат плащането на данъци у нас. Пример за законови „хватки“ е Лукойл България, сочи изследване на неправителствени организации от Централна и Източна Европа.
Държавата им позволява да пренасочват печалбите си, а основната тежест се поема от населението чрез косвените данъци. Това са изводите от международно изследване на шест неправителствени организации от Централна и Източна Европа: сдружение "За Земята" от България, Glopolis от Чехия, Demnet от Унгария, Lapas от Литва, полската IGO и Ekvilib от Словения.
Основната част от данъчните приходи у нас са от физическите лица.
Цялостната данъчна картина в България е мрачна: ако си достатъчно голям, може да не се тревожиш за данъци, е един от изводите в доклада. Вратичките в публичните финанси, от които се възползват големи фирми и сравнително ниските нива на данъците върху доходите, се компенсират от косвените данъци върху потреблението, плащани от физическите лица. В сравнение с другите страни в изследването България събира най-много данъчни приходи от акцизи за алкохол и тютюн, както и от ДДС.
Десетте компании с най-голям оборот за 2015 г. в България са платили общо 44 милиона лева (22.5 милиона евро) корпоративни данъци. Това е относително нисък принос към националния бюджет. Съвкупните продажби на първите десет български компании са в размер на близо една четвърт от БВП – и въпреки това данъчните постъпления от техния бизнес се равняват на само 2.3% от събраните корпоративни данъци за 2015 г., се посочва в документа.
Законът за корпоративното подоходно облагане позволява да се приспадат минали загуби от облагаемата печалба. От тази възможност години на ред се възползва руската "Лукойл", собственик на най-голямата компания в България. През последното десетилетие "Лукойл България" е обявила общо 1.7 млрд. лв. загуба и не е платила нито цент корпоративни данъци в България. От друга страна, в Русия, "Лукойл" само за година е внесла приблизително 1.5 млрд. долара.
Сред другите „хватки“ на корпорациите е да се начисляват огромни разходи за външни услуги, като консултантски и управленски такси на стойност хиляди евро на ден. Съдружниците дават "кредити" на своята компания и след това събират от нея 10% или по-висока лихва. Някои търговски вериги използват свързани компании, които са собственици на магазините, и плащат – на себе си – значително по-високи наеми от пазарните. Други начисляват огромни суми за ползването на своите собствени търговски марки, прехвърлени в офшорни компании, източвайки по този начин печалбите си към Лихтенщайн или Британските Вирджински острови.
Изследването констатира, че прозрачността по отношение данъците в България е относително висока. Въпреки това рекламата е един от лостовете, с които големите компании могат да контролират осведомеността за данъците в родните медии.
