Нефтокомбинатът изнасял в чужбина на по-ниски цени от онези, на които е продавал на вътрешния пазар
България е решила да компенсира изгубеното от провала на „Южен поток“ чрез глоба за „Лукойл“ в размер на 9,2 млрд. рубли, пише руският информационен сайт L!FE,
цитиран от агенция Фокус.
Според документи на „Лукойл“ в края на миналата година българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала антимонополно разследване срещу най-голямата нефтодобивна компания на Русия. Заедно с нея под ударите на разследването попадат и още шест големи вериги бензиностанции, между които и „НИС Петрол“, собственост на руската „Газпром нефт“. Подозренията са, че те са водили обща ценова политика, а „Лукойл“ се смята за водач на престъпния картел.
Компанията има около 200 бензиностанции в България и притежава единствения сравнително голям нефтопреработвателен комбинат в страната, който е и основен доставчик на останалите вериги бензиностанции.
За българските власти нефтопреработвателният комбинат също не е безгрешен, според КЗК той е изнасял в чужбина на по-ниски цени от онези, на които е продавал на вътрешния пазар.
Цените на веригите бензиностанциите в България не само не са се отличавали, но и са били завишени. И двете подозрения все още не са разгледани от местните инстанции. Подобни обвинения са отправяни още през 2011 г.
„Лукойл“ попада в криминалните новини не за първи път. Румънският нефтопреработвателен комбинат на компанията в Плоещ е обвиняван в укриване на данъци и пране на пари през 2014 г., а от 2017 г. по икономически и политически съображения е започнало оттегляне от най-големите нейни активи в Европа, тези в Италия.
Стратегията на евентуален отказ от притежаваните предприятия в задгранична Европа е потвърдена от основния собственик на „Лукойл“ Вагит Алекперов, според когото те не са стратегически, а вместо върху тях компанията ще съсредоточи дейността си в проучване на нови месторождения и добив на нефт и газ.
В своя коментар L!FE заключава, че макар подобни разследвания да са обичайна практика в сектора на енергоносителите и горивата, то може да се обособят редица крупни компании, които са обект на особен интерес от антимонополните органи, и „Лукойл“ и „Газпром“ попадат между тях.
Това „внимание“ явно се е изострило след отмяната на „Южен поток“ под натиска на „коварната Европейска комисия“ през 2014 г., а поведението на България може да се тълкува като акт на нейна лоялност спрямо Брюксел, от когото е силно зависима. От това оставало усещането, че „Лукойл“ се е превърнал в предмет на търг между тях.
