Асоциацията на европейските журналисти-България следи с тревога делата срещу бургаски медии, заведени от Петър Низамов, придобил публичност с прякора Перата. Низамов настоява за финансови компенсации за публикации от 2012 година, които според него му приписват престъпление и го позорят.
Първото от поне четири подобни дела е срещу сайта Бургаснюз и ще се гледа на 21 юни сряда от Бургаския районен съд.
Исковата молба на Низамов е по повод публикация със заглавие „Биячите от „Джубокс“ остават зад решетките“ от 13.03 2012 година. Въпреки че в статията не се споменават имена, Низамов явно се разпознава в посочените инициали на един от тримата задържани П. Н.
Исковите молби против останалите медии са за публикации по същия поводпоред редакциите източникът на информация са прессъобщения на Бургаския окръжен съд и на Пресцентъра на Министерството на вътрешните работи.
При липсата на регулация по отношение на печатните и интернет медиите, в подобни случаи съдилищата нееднократно са прилагали по аналогия Закона за радио и телевизия. Чл. 17 (4) от този закон освобождава доставчиците на медийни услуги от отговорност за разгласени сведения, когато те са получени по официален ред.
Ето какво декларират от АЕЖ:
Изразяваме надежда, че този принцип ще бъде възприет и в настоящия казус, тъй като в противен случай ще се създаде много опасен за свободата на словото прецедент. Журналистите не бива да плащат цената за това, че разгласяват сведения, подадени им от държавните институции.
В исковата си молба Низамов засяга съществен проблем. Според него е неправомерно излагането на факти относно наличието на полицейска регистрация, която е предназначена единствено за вътрешноведомствено ползване в МВР и няма правна стойност. В същото време информация дали дадено лице е „криминално проявено“ се подава ежедневно към медиите от Пресцентъра на МВР.
Словосъчетанието „регистриран за убийство/ изнасилване/ тежка телесна повреда/ кражба и т.н.“ говори единствено за провала на правораздаването в България. Нормално е извършителите на тежки криминални престъпения да бъдат съдени по предвидения в закона ред. Връх на цинизма би било, ако се допусне медии и журналисти да носят отговорност заради неспособността на съдебната система да осигури справедливи наказания за престъпниците и спокойствие за обществото.
