Като най-проблемни министърът на здравеопазването Николай Петров посочи болниците в Бургас, Стара Загора, Видин и Враца, като подчерта, че тези дългове са се трупали през последните 20 години.
Задълженията на болниците към момента са в размер на повече от 500 млн. лева, като 4-5 от лечебните заведения са в особено лошо състояние. Това заяви министър Николай Петров пред по повод поредната криза в здравеопазването ни. Като най-проблемни той посочи болници в Бургас, Стара Загора, Видин и Враца. Именно последната попадна в новините през последните дни, след като лекари, медсестри и граждани излязоха на ежедневни протести в северозападния град, включително и днес, с призив да не се стига до затваряне на лечебното заведение.
"Такъв вариант не се предвижда. Търсим решение, включително имахме среща с кметовете, областните управители, почти ежедневно с директора на болницата. Ръководството на МЗ решихме да отпуснем средства, но ще трябва да се поеме на ръчно управление тази болница, както направихме с Ловеч”, каза министърът.
Той изрази надежда, че ще бъде търсена отговорност за лошото управление на МБАЛ-Враца, но подчерта, че и там и другаде "години наред са се надували едни балони, които започват да се пукат – нали не си представяте, че за 4 месеца, откакто е това правителство, са се натрупали 20 млн.?”.
Проф. Петров посочи няколко причини, поради които болниците задлъжняват извън злоупотребите, които в последно време са били намалени – лечебните заведения нямат право да връщат пациенти, а надлимитната дейност не се плаща. Не е малък и броят на неосигурените, а стойността на клиничните пътеки не е променяна от 2006 г. (Ако средната заплата тогава е била 600 лв., сега е 800-900 лв., но приходът е същият). Така в крайна сметка не остават пари за нищо.
Като друго от "най-деликатните места в здравеопазването” министърът посочи спешната помощ: "Системата е претоварена, обслужва страшно много пациенти, страшно много обаждания, включително и такива, които не са от спешен характер. Все още не са кой знае какви заплатите им, средата, апаратурата и транспортните средства – всичко това е зле. Не е достатъчен броят на екипите”.
Петров изрази надежда, че с подобряване на средата и вдигане на заплатите работата в "Спешна помощ” ще стане по-атрактивна.
По отношение на бумащината в здравеопазването, той анонсира, че през първото полугодие на следващата година у нас може да започне да действа здравната карта. Тя ще представлява пластика, чрез която джипита, специалисти и фармацевти ще имат достъп до информация за всеки пациент – напр. в аптеката веднага ще става ясно какъв медикамент е изписан. Картата ще е безплатна.
