На 12 ноември преди 23 години в софийска болница почина олимпийският шампион по борба Атанас Комшев.
Неговият треньор в Карнобат и духовен баща Иван Тотев го описва като изключителен човек.
Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 година в бургаското село Деветинци.
"Наско ми беше като син. Израсна ми в ръцете, от 9-годишен остана без майка. Беше на около 12 години, когато започна да тренира при мен в Карнобат. Тренираше с огромно желание, а в същото време беше много скромно и работливо дете. Но аз веднага видях какви огромни заложби има", разказа пред Дир.бг Тотев, който на 9 август т.г. отпразнува своя 80-годишен юбилей.
Дори, когато Комшев отива да учи в Средното спортно училище „Стефан Караджа“ в Хасково, връзката между треньор и възпитаник не е прекъсната и малкият Наско при всеки удобен момент се връща в Карнобат, за да види и говори с Иван Тотев. Малко по-късно Атанас Комшев влиза в младежкия национален отбор по борба, където отново тренира под ръководството на Тотев, а след това е взет и в мъжкия.
"Той беше голям талант, но и много амбициозен. Беше се лишил от всичко само и само да постигне това, което си бе начертал. Борбен, честен и почтен - така го помня", казва още треньорът.
23-годишният Наско влиза ударно в голямата борба през 1982 година, когато печели бронзов медал от Европейското първенство, а след това и сребърен от Световното. Комшев се състезава в категория до 90 кг. класически стил. Следват още два сребърни медала от същите форуми през 1983 г., а година по-късно Атанас Комшев става европейски шампион. Успява да дублира европейската титла през 1986 г., като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от Световно първенство.
Безспорно обаче най-големият му успех идва през 1988 г. в Сеул, където грабва олимпийската титла. Тогава Комшев казва пред журналистите:
"Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен..., защото у нас е най-къс пътя от "Осанна" до "Разпни го". Аз трябваше да преодолявам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха против мен. Но в крайна сметка удовлетворение за мен беше, че участвах в олимпийския отбор на България".
На Световните първенства през 1989 и 1991 г. Комшев се класира десети и четвърти. Участва и на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., но губи и двете си срещи. Така слага край на спортната си кариера, като учи висше образование в Националната спортна академия.
"След като Наско стана олимпийски шампион, искаха да го вкарат в мафията. Но той не искаше, защото беше честен и те го убиха“, твърди Иван Тотев.
Съпругата му Живка пък се вижда с Наско Комшев в София месец преди той да загине. По думите й, борецът е бил силно притеснен. Когато дошъл да я види, Комшев й споделил, че не иска да стои повече в София и само чака да завърши образованието си, за да се върне в Карнобат и да тренира деца.
"Каза ми - лельо Живке, това ми е последно. Да приключа в НСА и не искам да стоя повече тук. Тогава групировките бяха силни и понеже Наско не е искал да им "играе по свирката", му сложиха край. А беше изключително момче - и физически, и психически. Катастрофата не беше случайна, но това не може да се докаже", допълва възрастната жена.
На 2 ноември 1994 г. 35-годишният Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „Сааб“, шофиран от негов приятел - 23-годишния Слав Михалев от София. На 16 км. преди Велико Търново, при разклона за село Пушево, колата се забива в спрял камион, натоварен с тухли.
Комшев е тежко ранен - с тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и множество фрактури. След две мозъчни операции във Велико Търново и София, той умира на 12 ноември без да дойде в съзнание.
През 1995 г. във Велико Търново започва делото срещу шофьора Слав Михалев за катастрофата. Според експертизата и следствения експеримент в момента на удара в товарен автомобил ГАЗ, лекият автомобил "Сааб", шофиран от Михалев, се е движел със скорост 113-115 км/ч.
Бащата на Атанас Комшев е конституиран като граждански ищец и иска 1.6 млн.лв, за нанесени имуществени и неимуществени вреди.
Година по-късно магистратите дават 2-годишна условна присъда на Слав Михалев, както и да плати 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по граждански иск на бащата на олимпийския шампион.
"300 000 лева, които след деноминацията станаха 300 лева. Колкото за една прегазена кокошка. Ние не сме богати, но не сме и толкова бедни, за да търсим тези пари. Те нямаше да ни върнат Наско", каза пред Дир.бг кметът на Карнобат Георги Димитров, който е бил женен за сестрата на Комшев - Мария.
Димитров също смята, че катастрофата не е била случайна.
"Говореше се, че някакъв бял автомобил е избутал колата, в която е пътувал Наско, така че тя се е забила в спрелия камион с тухли. Но нищо не се доказа. 23 години вече го няма", допълни Георги Димитров.
Бащата на Атанас Комшев не могъл да преживее смъртта на сина си и починал няколко години по-късно.
