"Хората трябва да решат дали им трябват бойци или просто хора с добро образование, които са решили да правят модерна България. На мен лично ми трябват и двете.
Защото калта, в която сме затънали, е ужасно, ужасно дълбока и да, мафията е тук. Някой трябва да разчисти отвратителния храсталак и блатото, в което сме затънали, за да могат минат добре излъсканите харвардски обувки и да построят новата икономика на знанието в България. Защото ние сме ужасно ретро." Това каза в интервю за БНР Арман Бабикян от ИБГНИ.
"В партийните си разбирания трябва да дотичаме до нещо по-модерно", изтъкна Бабикян. Според него у нас "дясното се възприема като фабриканти с цилиндри, а лявото – като бедни хора с цървулки, кърмещи деца."
"Хайде да сложим наум Крум Зарков от Сорбоната до тези две момчета (Кирил Петков и Асен Василев – бел. ред.) Че по какво се различават?"
"Не съм оптимист, че боят с мафията е приключил", подчерта Арман Бабикян и изтъкна, че огромните капитали на крадене могат да си произвеждат "по един Борисов годишно".
На въпрос дали няма твърде много играчи на политическото поле с идентични послания и след призива на Мая Манолова за обединение Арман Бабикян коментира:
"За мен обединение колкото по-рано, толкова по-добре. Миналата година на площада бяхме обединени. Никой не е питал Кирил Петков – извинявайте, вие от Харвард ли сте, когато му дават микрофона да говори от трибуната, или сте от Йейл, да не би пък да сте от станфордските? Такъв разговор нямаше там. Не давахме думата на партийни секретари, за да могат всички да са заедно."
"Търсим обединението повече от една година", декларира той.
"Работехме с Асен и Кирил, докато бяха министри. Това е реалността, останалото са лозунги. Досега защо можехме да работим с тях? В конфигурацията, в която се намираме, удрянето с юмрук по масата не работи и това се видя – кой ще е с юмрукът няма особено значение", обобщи Бабикян.
Според него е налице психологически драматизъм в политиката и обществото – умеем да се обединяваме около големи радости и големи нещастия, а през останалото време – каквото се нареди.
"По средата е онова равното, наречено "да видим какво ще стане". Не какво ще направя, а какво ще стане. Това трябва да променим. Това е онова, гражданското, която трябва да бъде будно през цялото време."
"Очакванията на хората са общи и вината я носим вкупом, нищо че не сме получавали мандат", допълни той.
