Автор: Райко Байчев, actualno.com
От Aсоциацията на индустриалния капитал в България се обявиха против увеличаването на парите за майчинство. Според тях предложеното увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 710 лв., е твърде високо.
Казват така: "Това е ръст с 87% спрямо същото преди 1 година. Имайки предвид, че обезщетението е необлагаемо, то съответства на 910 лв. брутна работна заплата, което демотивира майките да се върнат на работа". Не мога да си спомня дали е имало случай в историята на АИКБ, в който да не са проявявали болезнени притеснения и критика спрямо увеличението на заплати и помощи - по дефиниция.
Също: дори болничните им изглеждаха много проблемни и бяха поискали три дни от тях да не се плащат от работодателите. Въобще, ако трябва да обобщя някакво принципно положение на пазарно икономическите отношения, лансирано от тях, то би гласяло: Заплатите не би трябвало да се повишават. Болничните не би трябвало да се плащат. Парите за майчинство не би трябвало да се вдигат. Детските градини не би трябвало да са безплатни.
При толкова голяма предвидимост на мненията по тези въпроси, не ми се струва необходимо дори Асоциацията да бъде питана с любопитство за коментар по тези въпрос. Просто водещият автоматично може да казва - АИКБ ги няма в студиото, но те са против. Всички автоматични гледни точки.
Сега да разгледаме последното им съображение - парите за майчинство. Увеличението на 710 лева според тях ще демотивира майките да се върнат на работа, защото това съответствало на 910 лв. брутна заплата.
В твърдението виждам недвусмислено внушение: 910 лв. брутна заплата е много сериозна сума, порочна родителска стипендия, която ще разбие пазара на труда. Майките няма да искат да се върнат на пазар на труда, който и без това дава 900-1000 лв. брутно и бизнесът ще ги загуби като работна ръка.
А това не е добре - работна ръка трябва и ако тя не е евтина, не трябва. С тези 710 лева на месец те ще могат да посрещат всички разходи, свързани с отглеждането на дете, и ще си живеят прекалено добре, неработейки, като вместо това би било по-добре да си живеят прекалено зле, работейки - за същите пари.
Тук коментарът на финансовият министър Асен Василев бе много на място. Ето какво каза той (впрочем, първият финансов министър, който някога е изричал нещо подобно): "От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците. Тук работникът не можел да изкара 710 лв., в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро".
Този въпрос никога не е бил повдиган толкова добре. И поставя отношенията на пазара на труда в много по-сложни, но и по-реални измерения.
В стария вариант ние виждаме следния сблъсък: АИКБ, които просто казват, че заплатите не трябва да се повишават, и синдикатите, които просто казват, че заплатите трябва да се повишат. И толкова.
Василев обаче припомни най-елементарния икономически принцип: че бизнесът има задачата да организира труда и капиталите си така, че да постигне много висока ефективност. И ако не успее да я постигне, проблемът би могъл да е в самия бизнес, който се опитва да компенсира организационните си грешки с ниски заплати, за да се "избие" отнякъде липсата на предприемачески талант.
В случай, че бизнесът е организиран така, че да предлага над десетилетие супер ниски заплати на работниците си и защитава необходимостта от тези ниски заплати пред държавата, то най-вероятно проблемът е именно в него.
Класически случай. Който се решава също класически: с талант. Какъв бе отговорът на асоциацията? Цитираме - поискаха извинение. "Вицепремиерът да се извини на българските работодатели, благодарение на чиито усилия и денонощна ангажираност се крепи функционирането на обществените системи!".
Като чуя "денонощна ангажираност" се сещам единствено за шивачки на минимална работна заплата. И за тях няма извинение.
