Датата 8 март е още един добър повод за разединение на българите.
За едни е отживелица от соца, за други - истински женски празник, а за трети още един добър повод за пиене.
Днес още от обяд ще видим компании от силно гримирани и наконтени жени, които шумно окупират заведенията. Смях, кудкудякане, пищни букети, прически, направен маникюр, облаци от парфюми и суета отбелязват празника.
Днешните мъже малко злобничко го наричат Пролетния Хелоуин, през който вещиците отново обикалят на групи маскирани с най-новите си тоалети.
За едновремешните мъже обаче 8 март беше ден на колежката, която получаваше неизменния карамфил, а за банкетите се разказва и до днес. Тъй като ресторантите бяха на броя на пръстите на едната ръка, а предприятията многократно повече, 8 март се празнуваше от 4-ти. Заводи и фабрики правеха резервации за обяд или вечеря на 4, 5, 6, 7 или 8 март, взависимост от връзките си с управителя на съответното заведение.
Някои си оставаха с обикновен купон в работническия стол, но пък с празнично меню и много алкохол.
Следбанкетни случки ставаха повод за разводи, други пък изобщо не се разчуваха, сякаш вместо вино и ракия, се е ляла мълчана вода.
След 10 ноември 1989 г., много жени се отказаха от празника, защото твърдяха, че мъжкото внимание трябва да е всекидневно, а не веднъж годишно. После обаче повечето решиха, че 8 март е просто още един повод за подарък и почерпка и все пак го реабилитираха.
***
По света, първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати.
Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, на която, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.
Текст и снимка: meduzata.com
