Има нови големи пропадания на паважа, днес с протест пак искат оставката на Фандъкова
Пълен погром е на площада с прословутите жълти павета на София, увери се екип на meduzata.com на място.
Пропадналите места са десетки, изобилстват участъци с нарочно и неволно счупени блокчета, а нареждането им е под всякаква критика.
Трагичната реконструкция на площад Народно събрание привлича необичаен туристопоток. Тук могат да се видят много хора, заснемащи видео или просто фотоси на „майсторлъка“ и куриозния ремонт, за който бяха похарчени напразно милиони.
„Лайфовете“ от жълтите павета няма скоро да излязат от модния тренд.
Със сигурност този ремонт не би могло да се извърши по-зле, коментират очевидци.
Заради точните размери /8 см, 21 см, 10 см/ на керамичните паралелепипеди /виж снимката/, подреждането им трябва да е в дълги диагонални колони и на „рибя кост“. Вместо това са пробвани различни стилове, които са нахвърляни като кръпки по площада. В един участък дори е направен опит да бъдат редени като дъги.
Резултатът е плачевен. Къдета са се появили луфтове, паветата са редени по тясната си страна, а на много места са чупени на парчета, за да „пасват“. Където не става и с това, дупките са запълвани с бетонова смес.
Заради калпавата подредба, трафикът от автомобили допълнително уврежда всеки ден настилката.
Протест
Междувременно "Спаси София" алармира за новото пропадане в ремонтирания участък на жълтите павета, този път срещу сградата на Ректората на Софийския университет.
“Очевидно проблемът е далеч по-голям, отколкото твърдеше Столичната община. Оказа се, че пропаданията не са само пред Народното събрание, но и на площада и при кръстовището с бул. Васил Левски. Вероятно управляващите ще се оправдаят, че и там колите набиват спирачки и се получава едно приплъзване, но ситуацията изобщо не е комична. Тя е трагична”, казва независимият общински съветник Борис Бонев.
От "Спаси София" предупреждават, че отлагането на ремонта на ремонта е пагубно за жълтите павета, тъй като сегашната нездрава основа и големите фуги са причина паветата свободно да “плуват”.
“В момента жълтите павета не са заклещени и тежкият трафик допълнително ги уврежда и троши. Предвид факта, че те вече не се произвеждат, София е напът да загуби един от най-емблематичните си символи. В тази ситуация кметът Фандъкова не може да си позволи да отложи ремонта за следващата пролет, защото след зимата ситуацията ще бъде трагична. В същото време Общината има ограничен брой здрави павета, с които да смени унищожените. Кой ще носи отговорност за това?” - пита арх. Иван Караджов от "Спаси София".
Според градските активисти, отговорността за проекта и за липсата на контрол при пренареждането е изцяло в управлението на Столичната община.
“Странно как същата технология за нареждане на паветата издържа над 100 години с тежък трафик и военни паради, а сега се оказа негодна само след една седмица. Тези оправдания звучат нелогично и целят бягане от отговорност от кмета Фандъкова и ръководената от нея администрация.”
От Спаси София отбелязват, че още преди две години са изпратили обстойно становище до управляващите, в което призовават да се извърши пълно пренареждане на паветата, вместо “частична репарация”, както Общината направи.
“Резултатите са налице - пътната настилка сега е в по-лошо състояние, отколкото преди ремонта за 17 млн. лв. Това е недопустимо - в това насипно състояние, жълтите павета допълнително се увреждат с всеки изминал ден.” - категоричен е Борис Бонев.
Припомняме, че именно заради този пореден несполучлив ремонт, от "Спаси София" днес организират протест с искане за оставка на Фандъкова.
История
През първото десетилетие на 20 век, в стремежа за обновление на столичния град, се появяват и жълтите павета, оригинална паважна настилка, излъчваща и многообразна символика.
Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета, съвпада с появата на емблематични за София сгради като Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904-1912 г.).
Въпреки широко разпространената версия, че паветата са подарък за сватбата на Фердинанд Сакс-Кобургготски с Мария Луиза, на практика керамичният паваж е дело на кмета на София - Мартин Тодоров. За този факт свидетелстват и документите, запазени в архивите.
Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат.
Жълтите павета на София са изработени в унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава “Пещерско дружество, каменовъглена мина и тухларница”. То е основано през 1869 г. от Хайнрих Драше и е първото дружество от разширението на австрийската компания "Винербергер", специализирана в производството на керамични изделия за строителството.
Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата – размера на блокчетата /0,08 м., 0,21 м., 0,10 м./, състава на бетоновия подложен слой, неговата дебелина – 10 см., подреждането в диагонал по оста на улицата, а в края се употребяват петоъгълни блокчета.
Текст и снимки: meduzata.com
