Какво е компроматна война, защо виждаме атаки само срещу конкретни политически партии и политици и какво означава тази могъща атака на едните към конкретно – другите, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ по БНР Весислава Танчева, комуникационен експерт.
Какво е компроматна война
"Думата "компромат", между другото, е русизъм и идва от "копроментирующийматериал", и звучи идеално в контекста на всичко, което се случва в България. Компромат е окалването на политическия противник, свалянето на всички до собственото много ниско ниво, така че да се объркат моралните компаси на хората и те да загубят представа кое е добро и кое е лошо и кой за какво се бори в тази игра.
И това се случва, като в публичното пространство се вадят някакви данни, които може да са верни, но може и да са напълно измислени. Целта им обаче е всеки обект в публичното пространство да бъде окалян, очернен, неразпознаваем под тежкия похлупак от кал и хората да си кажат – и тия са маскари.
Но трябва да кажем, че тезата – всички са маскари, устройва само маскарите! Т.е. само хора, които действително има какво да скрият, само партии, които през годините са доказали, че защитават не особено морални каузи и че защитават публично лица и фигури с корупционно поведение, вредящи на демократичните процеси в страната, обикновено те са тези, които прибягват до подобен тип манипулация на общественото мнение.
Например, упрекът от парламентарната трибуна, че ДБ и ПП за една година не са внесли законопроект за съдебната реформа, е точно такова нещо, защото на практика тези, които изказват такава теза, прехвърлят своята вина върху тези две партии. Тези, които не са внесли нито ред в посока съдебна реформа, говорят такива неща. Или когато започна обсъждане на мерки за отчетността и контрола върху главния прокурор, ГЕРБ и ДПС седяха с извадени карти от пултовете, което провали кворума. Този политически цинизъм тези партии го направиха, за да скроят отново компромат на ДБ и ПП.
Сега НС работи с някакви безкрайно дълги заседания, след като ГЕРБ, ДПС и БСП пропиляха два месеца за промяна на ИК (Избирателния кодекс), та сега работят извънредно, за да покажат на избирателите си, че нещо правят. Но какво правят – внасят в последния момент, малко преди НС да бъде закрито, някакви точки за обсъждане за промяна на съдебната система у нас и в крайна сметка не може да се стигне до решение нито по съдебната реформа, нито за контрола над главния прокурор."
Ние се "топим" сами за Шенген
"Има разлика между клеветя и "топя" България, и казвам факти за нередности пред европейските институции. Не е компромат да кажеш, че на българската граница има проблем, когато този проблем ясно се вижда. Когато виждаме, че фирми, свързани с мафиотски босове, завземат територии по границите ни и на практика контролират част от вноса, както и част от трафика през тази граница. Това не е компромат, а реален факт, който дори не е нужно някой българин да го казва, защото той се вижда с просто око дори и то чужбина.
Т.е., когато някой подава сигнал за нередност, той не създава компромат. Защото Шенген е споделена зона за сигурност, в която всяка държава трябва да извършва контрол и всички останали държави да приемат за меродавен този контрол. Ние в зоната на това определение достойни ли сме за Шенген, безопасни ли сме за Шенген? В Свиленград председателят на Общинския съвет от ГЕРБ затвори една улица, за да преориентира целия трафик към частния паркинг на фирма, свързана с групировки."
Случаят "Ди Велт"
"Това е един от най-големите и авторитетни вестници в Германия. И там не е възможно да си "уредиш" публикация. Но хората в България просто нямат друг пример, защото медиите у нас така работят – с уредени публикации. Малко са примерите на български медии, които биха отказали да публикуват произволен текст срещу определен брой пари. А би трябвало да отказват, защото това е журналистическият труд – най-големият капитал на медията да е името и безпристрастността.
Ако медия като "Ди Велт" дори веднъж си позволи да публикува платен материал, без да уведоми аудиторията си, че материалът е платен и от кого е платен, тя ще загуби доброто си име и авторитета си завинаги. Затова в "Ди Велт" платените публикации винаги се обозначават, каквото не е направено за публикацията по повод правителството на Петков и е невъзможно те да скрият, ако е платена.
Тоест, в случая логиката не е – Крил Петков и Асен Василев си платиха публикация в "Ди Велт". Логиката е – германското общество е подразнено от неувереността на собственото си правителство, поради което германските медии се чувстват задължени да извадят примери от други държави, които са контрапункт на поведението на германското правителство.
Това е логиката на тази публикация и по тази причина журналистът на "Ди Велт" е дал примера с действията на правителството на Петков. А не, че някакви хора в България си плащат за положителен пиар. Това е изключително циничен начин на разсъждение и на президента, и на политическите партии, които представяха тази теза за платената публикация. Това показва нивото им на разсъждение и как действат компроматите – променят общественото мнение до такава степен, че то да повярва, че всички медии по света работят на толкова ниско ниво, колкото нашите."
За случая "Нексо"
"Това, което американската прокуратура е направила, е едно, но това, което българската прокуратура каза на пресконференцията, е чист компромат. Защото това, което прехвърлиха върху "Нексо" за сигнали някакви, които имали от "множество британски потребители" или някакво дело на Европол по заявка на германски власти и че към нашата прокуратура се били обърнали израелските власти, защото "Нексо" били финансирали тероризъм, е, оказа се, че нито едно от тези твърдения на нашата прокуратура не е вярно."
