По последни данни на НСИ - 2300 лева е средната заплата в държавната администрация.
Това означава, че в действителност е много повече, защото не са отчетени бонусите, които са още около половин заплата, както и работата по различни европейски проекти. Отделно от това, осигуровки не се плащат.
Но, няма да издребняваме, нека да е 2300 лева средно.
Това обяснява защо чиновникът гледа като цар-господар всеки човечец, отишъл да го занимава с някакъв проблем. Човечецът, въпреки, че плаща заплатата на служителя /хубава дума – работата му е да служи на обществото/, сам е с мизерни доходи, които са около минималните. Върху него тежат данъци, осигуровки и едва, това което му остане след облагането, носи вкъщи и пълни потребителската си кошничка.
От друга страна, както казва един приятел /дългогодишен държавен служител по върховете/, държавната работа е като социална служба.
Защо?
Много просто. При съкращения, първо се освобождават кадърните, защото те ще си намерят лесно работа и ще оцелеят дори да не са на обществената хранилка. Виж, некадърникът и мързеливецът няма да се справи, затова ще го запазим.
Получава се така, че по-предприемчивият и работливият е санкциониран от държавата заради качествата си. И това не е само по този начин.
Сега ще дам един много показателен пример.
Малцина помнят как през 90-те години съдии, прокурори и следователи напуската съдебната система заради ниските си заплати и ставаха адвокати, за да изкарват повече пари. В системата останаха хората, които си бяха преценили, че няма да се справят сами в конкурентна среда и предпочетоха малкото, но сигурно.
Наистина обаче не беше редно един магистрат да получава мизерно възнаграждение. Затова и заплатите им бяха вдигани многократно, докато станаха по-високи от на министър-председател. С бонусите, разбира се.
Какво се случи с по-предприемчивите им колеги, които не се страхуваха да започнат сами да си изкарват хляба и станаха адвокати?
Тъй като народът все повече започна да обеднява, адвокатските хонорари не растяха с темпа на магистратските заплати. Освен това адвокатът всеки лев го заработва, ако няма клиенти – няма пари. Плаща наем за офис, заплата на сътрудник, осигуровки, данъци, промишлен ток.
Затова не случайно дългогодишни адвокати започнаха да се връщат отново в системата-хранилка. Кандидастваха наред с току-що завършили право младоци и много често те бяха предпочитани пред тях.
Същото сега е с малкия и средния бизнес, този който не ползва обществени средства – не „печели“ обществени поръчки. Предприемчивите, трудолюбивите хора, тези, които учат всеки ден, инвестират средства, произвеждат реален продукт, осигуряват работни места и плащат големите заплати на държавната администрация, са най-подтиснатите от същия този чиновнически апарат.
Те не само, че не са улеснявани или стимулирани в работата си, както би било редно. Но те са преследвани, наказвани с глоби за измислени прегрешения, рекетирани от същите тези чиновници.
Може да се каже още много, но нека да завършим по-оптимистично.
Същите тези чиновници, с големите заплати за нищоправене, се тресат от страх на всички местни и парламентарни избори, за да не ги отвее новата власт. А пък избори бол напоследък!
Автор Ирина ГЕНОВА
