Интервю на шефа на ОББ Стилиян Вътев
- Г-н Вътев, от близо два месеца насам финансовата система се тресе. Взеха ли БНБ, бившето правителството и партиите адекватни мерки?
- Не бих казал, че има трусове в системата, но имаме нерешен проблем и той е КТБ. Крайно неприятен случай не само за банковата общност, а и за цялото общество. От две-три години открито казвах, че банката КТБ следва порочен модел на банкиране и той няма бъдеще. В началото банката на „скъпите клиенти“ действително започна с видима концентрация на ресурси от държавния сектор с явната подкрепа на изпълнителната власт. Не се впечатлих особено много от необичайно бързия й растеж през следващите години, даже и когато тя изпревари ОББ по активи. Действително се озадачих обаче, когато в началото на тази година КТБ изпревари ОББ по общата сума на депозитите от граждани. Тогава направихме по-сериозен анализ на банката за последните пет години и какво се оказа - че три четвърти от депозитната база на КТБ е от влогове на граждани и само една четвърт е от фирми, т.е. митът, че банката се финансира главно от средствата на държавно контролирани фирми, е неверен. Освен това размерът на кредитите за граждани спрямо общата сума на привлечените депозити от тях е под 1 процент. На основата на тези данни, а и на други косвени показатели не беше особено трудно да се прецени, че имаме банка, която следва модела на т.нар. директно банкиране - събира относително скъпи ресурси от пазара (дава високи лихви по депозитите) и ги насочва за финансиране на отбрани проекти (с ниски лихви). Дълго време на шега определях този модел като „ислямско банкиране“ - при него няма понятие „лихва“. Тя е забранена от Корана, вместо нея вложителите получават печалба, която си разпределят с ползвателите на кредитите или с банката. Независимо че като цяло проблемът КТБ беше катализиран по изключително неприемлив и видимо политически диктуван начин, неговият генезис е по-скоро банков, а не политически.
- БНБ не допусна ли грешки?
- БНБ допусна в началото огромна грешка, като потърси именно политическо решение на проблема включително чрез специален закон за казуса КТБ. Естествено, не се получи - политиците „дръпнаха черджето“ изпод БНБ в последния момент и я оставиха да се оправя сама. С това обаче се загуби ценно време, а недобрите последствия бяха използвани, за да се насочи изцяло общественото внимание към БНБ.
Смятам за абсолютно непрофесионално, неприемливо и нечестно, ако щете, цялата вина за случая да се носи от БНБ. Вероятно и те са допускали известна толерантност към поведението на банката на „скъпите клиенти“, но доста по-едри и по-дребни мишоци бързо се изпокриха и удобно сега викат вкупом: „Само БНБ е виновна!“.
Нека не забравяме все пак, че БНБ, правителството и част от банковата гилдия, включително моя милост, намерихме най-бързото и ефективно решение на онази прословута недел- на среща в БНБ за ПИБ. Нека някои от тогава присъстващите, които сега сочат БНБ с пръст, да си припомнят и публично да си признаят какво точно предлагаха (банкова ваканция - бел. ред).
- А какво трябва да е решението за КТБ?
- Каквото и да е решението за КТБ, най-важното е всички да извлечем добри поуки от този случай. Политиците и най-вече изпълнителната власт повече никога да не се изкушават да подкрепят, закрилят, стимулират непазарно която и да било българска банка по подобие на КТБ. Поведението на част от вложителите, характеризиращо се с т.нар. морален хазарт (поведение на субект, който е наясно, че поема по-висок риск, но е сигурен, че този риск ще бъде заплатен от друг), следва също да се промени. Централната банка със сигурност ще трябва да подобри механизмите си за контрол върху банковата система още на фаза „ранно предупреждение“, както и да инициира съответни промени в регулациите и законите с цел много по-бързо справяне с подобни ситуации. Банковата общност следва да бъде значително по-критична към „каубойското“ поведение, ако забележи такова при някой от „събратята“ си, а не само да ръкопляска ехидно, когато те получават някакви банкови награди.
И в крайна сметка всеки трябва да е наясно с факта, че една банка се отъждествява не с кредитополучателите си, а с милионите вложители, които са й доверили парите си, и че това доверие трябва да се пази изключително строго и отговорно. Тук ще спомена отново, без да коментирам, идеята на някои за въвеждане на „банкова ваканция“ по време на кризата с ПИБ. Не ми се мисли какво можеше да се случи именно с това доверие.
в-к "Преса"
