Българските пенсионери живеят в условия, които не им позволяват да се радват пълноценно на старините си, за разлика от техните връстници в по-развитите държави, смята психиатърът д-р Владимир Симов, който от дълги години практикува професията си в чужбина, а в момента живее и работи във Франция.
Наскоро излезе неговата книга "Остаряването", която търси пресечните точки на този психобиосоциален въпрос въз основа на над 500 чуждестранни проучвания и монографии. Според автора това, което е от съществено значение за хората от третата възраст по света е икономическият им статус.
"На фона на това, което се случва в момента в България, мога да кажа, че българският пенсионер не само че не може да остарее както би трябвало след толкова години положен труд за благото на всички, но че той остарява унизително. И мен това много ме боли! – казва д-р Владимир Симов. Популацията на хората в третата възраст по света се увеличава заради ниската раждаемост, и демографската пирамида се обръща.
Към 2050 г. броят на населението до 18-годишна възраст и над 65-годишните ще се изравни и ние ще влезем в патова ситуация. И тогава какво ще правим с тези възрастни хора като примерно в България, които не могат да си позволят базисни неща – храна, топлина, лекарства и т.н.?
Виждаме, че у нас лекарствата са много скъпи. Здравната каса поема донякъде тези разходи, но в болниците се доплаща. А и често на възрастните негласно им се отказва лечение, просто защото са твърде стари" – казва д-р Симов.
Според различни проучвания бългapитe cа c нaй-ниcĸите пeнcии не само в EC, но и в цяла Европа. Единствено албанските пенсионери са по-бедни от нашите. Средната месечна пенсия за стаж и възраст у нас за 2024 е към 500 евро. Типичният български пенсионер живее бедно. "Той си седи вкъщи, занимава се с внуците, помага и не пътува", казва д-р Владимир Симов и допълва:
"Българинът не е депресивна личност. Той се адаптира, защото, както се казва: "Сиромах човек – жив дявол". Той се чуди как с по-малко средства да получи повече. В него има една жизненост, той оцелява. Но това не е достатъчно на фона на всичко, което виждам аз в развитите страни, където държавата и обществените организации се грижат за хората от третата възраст.
В България има формално съществуващи програми за възрастните, залегнали в Министерството на здравеопазването и други институции, сигурно се усвояват европари, но на практика "на мегдана" няма нищо. Това е истината! И тези хора се чувстват изоставени от политиците. Те търсят своето място, сами се организират, за да направят живота си по-пълноценен."
Според д-р Симов е належащо у нас да се изгради дългосрочна стратегия за подкрепа на възрастните хора. За момента обаче темата за старостта е табу, а българският пенсионер е оставен да се оправя сам както може.
Но качеството на остаряването не е свързано само и единствено с наличието на пари. То зависи и от емоционалния ни баланс и доброто физическо здраве, твърди психиатърът.
На първо място той препоръчва физическа активност или едночасови разходки поне 4-5 дни в седмицата, т.е. изразходване на около 3000 калории седмично. "Доказано е, че това може да удължи живота ни с около 10 години" – казва д-р Владимир Симов и добавя:
"Хората трябва да търсят различни форми на хобита и то колективни – да се срещат, да се събират. Защото прекъсването на социалните контакти води до когнитивен упадък. Човек се изолира, депресира се и това влияе на мозъчните му функции.
Започват проблеми с паметта, с концентрацията. И да обърнат внимание на храненето! То трябва да е балансирано. У нас възрастните продължават да се хранят еднообразно, те поемат повече мазнини, имат проблеми с витаминни дефицити, с фолиевата киселина, с дисбаланс при кръвните картини" – отбеляза още д-р Владимир Симов.
