Председателят на КЗП Мария Филипова:
Изненадана съм от бързата реакция и краткия срок, за който Комисията за регулиране на съобщенията реши да не образува производства, без въобще да е анализирала дали в представените от КЗП данни за системни нарушения на потребителските права, които съм им предоставила, не се сдържат данни за системни нарушения на условията на разрешенията.
Изненадващи са и заключенията за неприложимост на чл.232 от ЗЗП и за съществуващо противоречие между разпоредбите на ЗЕС и ЗЗП. Очевидно е, че чл.232 от ЗЗП се вписва по логически смислов начин в контекста на посоченото в Директива 2018/1972, след като същата ясно сочи, че условията на разрешението включват правила за защита на потребителите, чието системно нарушаване е основание, както за изменение, така и за отнемане на разрешението, което пък е в синхрон с разпоредбите на чл.115 и чл.117 от ЗЕС.
Редно би било КРС да е наясно, че дори и при противоречие, специалният закон не би могъл да изключи противоречащите му текстове на други закони, ако за същата хипотеза осигуряват по-висока степен на защита на потребителите § 1. от ДР на ЗЗП - "При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите."
Целите на Директива (EС) 2018/1972 са транспонирани в чл. 4 от Закона за електронните съобщения. Конституционно задължение на Комисията за регулиране на съобщенията е да постига всички цели на закона, за които законодателят я е овластил.
Основните цели на директивата и ЗЕС са повече от една и не се изчерпват със странно посочената като сякаш единствена цел на регулатора "да се гарантира правна сигурност и да се насърчи регулаторната предвидимост, с цел установяване на сигурна среда за инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения".
Основна цел на директивата и ЗЕС е също така "да се защитават интересите на гражданите, като се осигури високо и общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите правила за ясна информация, изисквания за прозрачност на тарифите и на условията за ползване, чрез правото да ползват приложения и услуги по техен избор, включително като се вземат предвид нуждите на специфични социални групи, по-конкретно на хората с увреждания, на възрастните хора и лицата със специфични социални потребности".
Ако КРС счита, че единствената ѝ цел е свързана с установяването на сигурна среда за инвестиции, значи не изпълнява задълженията, за които законодателят я е създал. Те са ясно регламентирани в чл.29 от ЗЕС - да постигат целите по чл.4 от ЗЕС и конкретно по темата- в чл.30, ал. 1, т. 27 от ЗЕС „ допринася за защитата на правата на крайните ползватели в сектора на електронните съобщения в координация с другите компетентни органи“.
В съответствие с целите на Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, регулаторната рамка следва да гарантира, че всички ползватели, включително крайните ползватели с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специфични социални потребности, имат лесен достъп до висококачествени услуги на достъпни цени.
Считам, че решението на регулатора е взето в отклонение на принципите за безпристрастност и неутралност. Безпристрастността и неутралността изискват органът да провери спазени ли са условията на разрешенията и включените в тях правила за защита на потребителите.
Ако не е включил такива правила, регулаторът е длъжен да обясни мотивирано пред обществото причината за това негово решение и как същото кореспондира с европейското законодателство. КРС в такъв случай следва да провери дали не са налице предпоставките по чл.115 от ЗЕС. За съжаление нищо от това не е сторено. Вместо това, регулаторът набързо е решил случая с едно немотивирано решение, от което в общи линии се установява, че ако отнеме разрешенията на трите оператора, държавата и хората ще останат без електронни съобщителни услуги.
Интересно ще е регулаторът да отговори, как ще процедира, ако чисто хипотетично операторите в даден момент едновременно започнат да нарушават всякакви правила, закони и разрешения. Тогава пак ли регулаторът няма да им отнеме разрешенията, защото държавата ще остане без достъп до мобилни услуги?
Ако това е така, защо тогава КРС не е задължила в условията на разрешенията поне един от операторите да предоставя мобилна услуга в хипотезата на отнети разрешения на всички оператори? Все въпроси, на които КРС не отговаря в решението си.
