Спекулата в периода преди и след влизането на България в еврозоната, размерът на бюджетния дефицит през 2025 г. и съставянето на Бюджет 2026 г. са трите горещи финансови теми на новия политически сезон, който стартира през септември.
Това заяви председателят на Фискалния съвет и бивш министър на финансите Симеон Дянков в ексклузивно интервю за БГНЕС.
„Това че сме с по-висок дефицит през 2025 г., че бяхме на ръба през 2024 г. и реално президентът Доналд Тръмп ни помогна да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разходи да се броят за извънредни, е всъщност част от фискалната политика, която се води вече 5 години. Реално още от 2021 г., по времето на първото гостуване на Асен Василев в Министерството на финансите се започна с това, че 3% дефицит е нормално, а не балансиран бюджет, към който трябва да се стреми държавата. Когато си на 3% дефицит ти лесно можеш да го минеш с някои извънредни разходи за отбрана“, обясни Дянков.
Той се опасява, че съставянето на бюджета за 2026 г. от една страна ще бъде „един огромен цирк“ заради поведението на някои опозиционни партии, които ще го използват за всякакви други неща, но и много „сериозна тема за България, защото вече 5 години ние трупаме сериозен дефицит“. Неговото съкращаване за една година е невъзможно дори и от такъв сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова.
Така на дневен ред излиза въпросът откъде да се намерят допълнителните приходи. В тази връзка Симеон Дянков смята, че увеличаването на някои данъци в Бюджет 2026 е неминуемо.
„Разбира се правителството веднага ще каже, че в никакъв случай не иска да вдига данъците. Само че на тях им предстои първо да излезе истината за дефицита, която оставаше на заден план заради влизането в еврозоната. И другото са разходите за отбрана. През следващото десетилетие трябва да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лева всяка година допълнително за отбрана“, каза той и добави, че тези разходи трябва да се покрият от някакви допълнителни приходи.
Откъде ще дойдат приходите?
Според Дянков правителството ще се опита да не увеличава данъците, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Той обаче посочи, че в него бяха заложени „абсолютно нереалистични прогнози за събираемост“. Например, ДДС да се увеличи с 32%.
„Данните, с които разполагаме към юни, показват, че ДДС наистина се увеличава. Това е добре, но се увеличава с 14% средно до средата на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма как това да стане“, категоричен е председателят на Фискалния съвет. Той обърна внимание и на факта, че другите данъци, като корпоративния данък се събират тази година доста зле.
„Розовата прогноза за 2025 – със сигурност няма да се покрият приходите, а за следващата година ще ни трябват още повече пари“, предупреди Дянков.
Той е категоричен, че предлаганото увеличаване на социалните осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 г. с общо 3% е „най-лошата идея“, с която може да се излезе. „Тя пряко удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение спрямо икономиката. През последните месеци Фискалният съвет излезе с няколко анализа, в които подчерта колко лоша е тази идея и че ако на правителството му трябват повече пари, то трябва да ги намери някъде на друго място“, каза Дянков.
Най-лесният вариант за излизане от ситуацията е вдигането на ДДС на 22%, защото този данък се събира най-лесно. „Той идва от консумацията, не от производството, така че е доста по-малко изкривяващ данък, отколкото социалните осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно“, уточни бившият финансов министър.
Дянков е скептик, че правителството ще го направи, защото подобно круто решение трудно би намерило подкрепа в широката коалиция, управляваща страната.
По тази причина трябва да се прегледат местните данъци и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за последен път по време на кризата през 2011 г. „Там има три общи теми. Първата тема е данъкът върху купуването на ново имущество - земи, сгради и т.н. Втората тема е данъкът върху имуществото, което гражданите притежават. Тези два данъка за последен път са обновени в 2007 г. Третата тема не е данък, а данъчна основа. Става дума за основата, върху която се прави оценката на самите имоти. Тя е правена за последен път през 2005 г.“, заяви Дянков.
Общините събират като общински местни данъци около 0.4-0.5% от БВП, докато средното за Европейския съюз е около 2.4%.
Дянков прогнозира, че вдигането на тези данъци също ще бъде много трудно, защото общините ще кажат, вие ни дайте повече субсидии от централния бюджет, не ни товарете нас да събираме повече данъци.
