Но напомнят, дейности като корабоплаването, добива на ресурси, възобновяемата енергия и риболова са жизненоважни, но те също така оказват натиск върху природата и околната среда. Специална публикация на Европейската комисия и програма LIFE (Финансовият инструмент за околната среда и действията по климата)
посветена на крайбрежните хабитати (LIFE and Coastal habitats) излезе наскоро. Крайбрежните лагуни на Черно море са специален обект в публикацията, като се разглеждат LIFE проектите, изпълнявани в района на Бургас (Живот за Бургаските езера и Солта на живота), които са възстановили и продължават да работят за опазването на лагуните в България, за да защитят местообитанията от наводнения и замърсяване, и са ремонтирали солодобивната инфраструктура, за да опазят местата за размножаване на птиците с европейско значение.
Крайбрежните езера около град Бургас обхващат няколко приоритетни типа местообитания. "Основният натиск за езерата са промените в хидрологичния режим, замърсяването, еутрофикацията, фрагментацията, пожарите и урбанизацията", казва в публикацията Дияна Костовска от Българската фондация за биоразнообразие. Бургас е голямо пристанище на Черно море, а близките крайбрежни райони са силно развити туристически дестинации. Но именно човешките дейности са променили характеристиките на Бургаските езера.
Около 40% от населението на ЕС живее на 50 км от морето и икономическото значение на крайбрежните региони е ясно - те генерират 40% от нашия Брутен вътрешен продукт, а ¾ от външната търговия на Съюза по обем се извършва по море.
Дейности като корабоплаването, добива на ресурси, възобновяемата енергия и риболова са жизненоважни, но те също така оказват натиск върху природата и околната среда. Това доведе до загуба на местообитания, замърсяване и ускорена ерозия на крайбрежието в цяла Европа.
Качеството на крайбрежните води все още е лошо в много райони, особено в Балтийско, Черно и Северно море. Държавите - членки на ЕС съобщават, че само 13% от крайбрежните видове са в "благоприятно" природозащитно състояние, докато 73% от крайбрежните местообитания се оценяват в "лошо" или "неадекватно". Изменението на климата вероятно ще увеличи натиска върху крайбрежните екосистеми и общности.
Опазването на състоянието на такива екосистеми има както екологични, така и икономически ползи. То увеличава биоразнообразието, увеличава устойчивостта спрямо изменението на климата и осигурява поддържането на екосистемните услуги, които са от решаващо значение за нашия просперитет и благоденствие.
Подходите, базирани на екосистемите, са важна част от цялостния политически отговор на ЕС към предизвикателствата пред крайбрежните зони. Този отговор обхваща водите, опазването на природата, замърсяването, рибарството, изменението на климата и териториалното планиране и е съсредоточен върху няколко политически инструмента, включително Рамковата директива за морска стратегия, Рамковата директива за водите, Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Стратегията на ЕС за биоразнообразие до 2020 г.