Реновацията на стара жилищна сграда на ул. „Цар Симеон I“ в Бургас предизвика остър спор между архитекти, научи meduzata.com.
Сдружение Български архитектурен модернизъм /Bulgarian Modernist Architecture/ разпространи снимка на емблематичната сграда преди и след ремонта, придружени с остра критика.
Ето какво коментират от Български архитектурен модернизъм:
ДЕМОНСТРАЦИЯ НА НЕВЕЖЕСТВО.
Този път жертвата е елегантна някога жилищна сграда на ул. „Цар Симеон I“ в Бургас. Като следствие от редица неграмотни намеси са заличени важни стилистични белези, за сметка на които са добавени напълно чужди на модернизма елементи:
1) подменени са автентичните и така характерни за естетиката на Модерното движение парапети с нови без никакво отношение към стилистиката и самоочевидно без необходимост от това;
2) добавени са рамки около прозорците;
3) стрехата е неудачно удебелена;
4) топлоизолирана е колоната (!) с автентично кръгло сечение;
5) подбран е напълно произволен цвят, без оглед на стила;
6) подменен е растерът на прозорците на стълбището.
В конкретния случай не се знае дали псевдокласицистичният парапет, хрумката да се облицова колоната със стиропор и другите издевателства са решение на архитект или на собствениците.
Това не е от значение. В случая това е индикация за така тревожният проблем - пълна незаинтересованост от автентичността в комбинация с непознаване на стила на модернизма.
Ако намесата е на собствениците, това знак за ниска обща култура. Ако е на архитект, това говори за тежки пропуски в познаването на стиловете. Все става дума за пропуски.
***
Следва остра полемика между специалисти и граждани. Повечето от коментарите са критикуващи.
Отговор има и от строителя, който е изпълнил вътрешния ремонт на сградата.
Ето какво отговори Здравко Караджов:
Аз бях изпълнител на вътрешен ремонт на третия етаж в тази сграда. Собствениците са млади, интелигентни хора, но разбира се, вие сте прави, че не са запознати а и вероятно изобщо не се интересуват от модернизъм или класицизъм.
Имаше проект за ремонта, укрепвахме терасите от горната страна, те си бяха пред падане (особено на южната фасада).
Използвахме над десет тона Бетофил, тежка арматура и държащ винкел 120х120 мм, стотици химически анкери за укрепване защото плочите бяха по 100 мм, сградата се тресеше като минаваше автобус и по мое мнение си беше за събаряне, но радостно е, че те заедно със собственичката на втория етаж набиха огромна сума в ремонт с цел да запазят сградата, макар и без претенции за автентичност!
Реално, ако си сметнат парите платени за имота и добавят парите за ремонта сигурен съм, че им излезе по-скъпо. Можеше да построим двойно по-голяма, нова сграда с тези пари!
Прави им чест, че не разсъждаваха толкова прагматично!
