Археолози, проучващи средновековната крепост "Русокастро" край Дебелт са разкрили кула, дълга 15 и широка 12 метра.
По план кулата е хексагон - шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка в крепостта.
Подобни археологически обекти се наричат "донжони". Това съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас. От там обясниха, че това са главните кули на замъците, които често са били и домове на владетеля на крепостта или на неговия управител.
Понякога под донжон се разбира и цитаделата, тоест най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат пиргове или самостоятелно отбраняващи се кули, добавиха от управата на музея.
По същество това е владетелската кула, тук е резидирал местният владетел - кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на държавата. Входовете на подобни кули са били поне на 3 м височина и до тях се е стигало по дървени стълби, които в случай на обсада се прибирали от защитниците.
Кулите са били три, четири, пететажни. Височината им е била от 1.5 до 2 пъти спрямо тяхната ширина. Тоест, кулата в Русокастро вероятно е достигала, а може би и надвишавала 20 м.
В тях е имало складове за оръжия, хранителни припаси, спални, водохранилище. Така, в случай на обсада, дори градът и замъкът да бъдат превзети, последните защитници и местният аристократ със семейството си могат да се защитават още дълго време, докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните припаси, каза за БТА ръководителят на проучването Милен Николов.
Тепърва ще се уточнява хронологията на новооткритата кула в Русокастро, но засега се смята, че би следвало да се датира от XIII в.
В България и Балканите подобни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са много рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.
На този етап от проучванията единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като най-близък аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при град Струмица в Северна Македония.
Археологическите проучвания на "Русокастро" се провеждат от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата.
