„Добре ми мина животът. Доволен съм“, казва на връх своя 100-тен рожден ден Иван Кънев.
Повечето хората в околията го познават от книжарницата, където работи 34 години, съобщава karnobat-voice.com. Бил е член на УС на предприятието „Печатни произведения“ в Бургас. Ветеран от войната, многократно награждаван, с над 30 медала и ордена.
Сред отличията има четири ордена „Кирил и Методий“ за отличната си работа в книжарницата. Категоричен е, че книгите са най-голямото богатство. И до днес може да умножава на ум с числа до 20.
„Всичко съм научил от книгите, аз съм без образование, изкарах трети клас и почнах работа. Другото богатство са хората, приказките. Аз като книжар приказвам малко повече. След нас ще остане връзката ни с хората, добрината, чувството към живота. Това е. Бързо минаха годините“, с усмивка споделя дядо Иван. Изчел е хиляди книги, от които се е учил. В личната си библиотека има над 2000 екземпляра от различни жанрове. Още, на нощното шкафче до леглото, са грижливо подредени няколко книги. Болка му е, че вече не вижда добре и не може да чете.
Историята на неговия живот започва на 27 февруари 1924 г. Роден в карнобатското село Зимен. Любознателността му го кара непрекъснато да трупа знания, да се развива. Започва работа на 14 години, в магазин за платове и конфекция, за да отговаря след години за осем книжарници в Карнобатско и Сунгурларско и да има на подчинение 14 работници. Изнася курсове за културно обслужване в цялата околия.
Сблъсква се с войната. 1944 г., само на два месеца служба в казармата, го изпращат на фронта. И до днес пази тефтерчето, в което е записал пътя на бригадата – в кой ден, в кое село са били. „Страшна е войната, ти стреляш, срещу теб пак стрелят. Като улучат и край…“, казва дядо Иван.
След казармата се завръща в Карнобат. Променил се е строят, дошло е новото време, нови са хората в магазините, за него няма работа в града. Отива в родното си село Зимен, където започва в селския магазин. Разработва го, идват да пазаруват хора от съседните села, защото има много стока, а и продавачът е омаен, приказлив и ти е удоволствие да пазаруваш при него. В Зимен се запознава с бъдещата си съпруга- Весгения, която идва от Айтос, да учителства в селото.
Отново забелязват работата му, викат го в града, назначават го в манифактурния склад. „Имаше много клиенти, разговарях с всички хора. Още от вратата ги поздравявах, казвам им: Заповядай, какво ще обичаш, предлагам им всичко. В другите магазини това го нямаше, а аз това го видях в София. Гледах как продават хората и го прилагах тука и хората се насочиха към мене“, спомня си Иван Кънев за времето в търговията.
Така до 1950 г., когато започва работа в книжарница. Спомня си, че тогава търговията с книги върви трудно. „Тогава провеждаха много семинари, конференции. Измислих нещо ново, ходих на конференциите, на една маса да излагам книги. Хората свикнаха с това. Тази книжарница се разрасна много, ходих в цялата околия да продавам книги. 1968г. станах управител. Сунгурларска и Карнобатска околия, аз ги снабдявах с книги. Имах осем книжарници, с 14 книжаря. Свикнаха хората с книжарницата, стана им любимо място“. Когато започват строежите на нови сгради в центъра на Карнобат, той избира мястото на новата книжарница.
„Търговец съм, по-добър от мене няма“, ми казва дядо Иван. И споделя тайната на търговията. „Тайната на търговията е да си приятел с клиентите. Бил съм продавач на платове, на деликатеси, в селски магазин, на всичко съм бил продавач. И с всички трябва да си приятел, особено с жените. Жените трудно се убеждават, но като и кажеш две три думи, друго става. Разговорът създава условия за работа. Според мен всяка стока може да бъде продадена. Сега не са продавачи търговците. Едно време от улицата викахме хора. Пари имат, но не умеят да избират. Почваш да му говориш, да предлагаш. Такава беше работата преди 9 септември 1944г. и след това. Сега не си поглеждат клиентите, а едно време хората работиха за клиенти. Тогава ги черпихме по едно кафе, по едно сладко. Търговците бяха офарда. Трябва да не жалиш сили“, заключава мъдро .
Казва, че в Карнобат хората винаги са обичали да четат, дори в онези години са правили в книжарницата списъци за книги. „Ние в Карнобат продавахме много книги, докато в Айтос правиха 50 на 100 от това, което ние продавахме в Карнобат“. През 1984г. Иван Кънев се пенсионира и до 1992г. работи в читалището, подвързва книгите, помага в библиотеката.
