Състав на Апелативен съд – Бургас отхвърли предявените от община Несебър искове против „СМК Бургас“ ЕАД, гр.Бургас, Бонка П. и Станимир П. за прогласяване нищожност на сделките с имот, представляващ УПИ III – общ., с площ 615 кв.м. в кв.15 по плана на Обзор, с предвиждане за „бар“.
Производството пред Апелативен съд – Бургас е образувано по жалба на Бонка П. и Станимир П., двамата от гр. София. против решение на ОС – Бургас. В съдебния акт на първата инстанция е посочено, че предмет на трите сделки е имот – публична общинска собственост, извън гражданския оборот и съдът е приел, че разпорежданията са нищожни поради невъзможен предмет, без значение на участващите в тях правни субекти. Жалбоподателите твърдят, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и пледират за постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове за нищожност на сделките с довода, че към момента на първата разпоредителната сделка имотът е бил частна общинска собственост.
Съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което е необосновано от доказателствата по делото и несъобразено с приложимия закон.
Първият договор за покупко-продажба е сключен между община Несебър като продавач и „Производствено-техническа база“ АД, Бургас като купувач на 14.04.2003 г. Договор за продажба на същия имот е сключен отново през 2003 г. между „Производствено-техническа база“ АД и „Меридиан-98“ АД, гр.София При третата сделка от 2005 г. „Меридиан-98“ АД продава парцела на Станимир П., като сделката е извършена по време на брака му с Бонка П.
В разглеждания случай община Несебър твърди, че имотът е актуван през 1999 г. и има статут на публична общинска собственост, поради това, че същият е част от парка на гр.Обзор, което сочи на предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение по смисъла на Закона за общинската собственост, в редакцията, действаща към 2003г.
Настоящата инстанция е намерила горната теза за несъстоятелна. Както се посочва в материалите по делото, парцелът в кв.15 по плана на гр.Обзор, от 1993г. и до настоящия момент, е предвиден за застрояване с търговско предназначение „за бар“, а не „за парк“. Към момента на продажбите не се установява реално на място да е бил част от парк, с надлежно изпълнено парково строителство. Урегулиран поземлен имот, отреден по ПУП-ПРЗ „за бар“, а не „за парк“, в който и фактически не е осъществено надлежно парково строителство, не съставлява имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Становището на въззивния състав е, че такъв имот няма характера на публична общинска собственост. Фактът, че по-късно във времето теренът е благоустроен, върху него има тревна площ, детска площадка и алея, без съответна промяна на предназначението по плана, не може да обоснове извода, че парцелът е бил със статут на публична общинска собственост и то към момента, когато са извършени сделките
Съдът е посочил, че към периода, за който общината претендира имотът съставлява частна общинска собственост, поради което и съгласно закона няма пречки да бъде обект на разпоредителни сделки. Втората инстанция е приела, че атакуваните покупко-продажби са действителни, а исковете за нищожност са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок.
