Понякога държавата доказва, че законът все още съществува.
Само че го прави толкова бавно, че междувременно хората започват да се питат дали справедливостта не е просто административна процедура без срок. Такъв е случаят с ресторант „Аморе“ в комплекс „Таляна Бийч“ край курорта „Елените“ – една постройка, която години наред беше символ на въпроса дали по българското Черноморие изобщо има правила.
Още през 2018 година започва строителството на двуетажния ресторант буквално на няколко метра от плажната ивица. Следват сигнали, жалби, проверки, административни производства, заповеди, съдебни дела и обжалвания. През цялото това време ресторантът е построен, завършен и работи.
Шест години.
Толкова продължава една процедура, която би трябвало да защитава закона. Сега вече има развитие. От предоставена по Закона за достъп до обществена информация информация до ФАКТИ бг става ясно, че Община Несебър е предприела конкретни действия за принудителното премахване на незаконния строеж. Осигурено е финансиране, проведена е обществена поръчка и има подписан договор за разрушаването на обекта.
Това безспорно е добра новина. Но тя поражда и няколко неудобни въпроса.
Ако още през 2019 година е имало заповед за премахване на незаконния строеж, защо са били необходими почти седем години, за да се стигне до реалното му събаряне??? (б.р. – това трябва да се случи след края на летния сезон, затова удивителните са няколко)
Защо през цялото това време незаконната сграда е функционирала?
Колко приходи е реализирал обект, който съдът окончателно е определил като незаконен?
И най-важният въпрос – защо в България незаконното строителство толкова често оцелява по-дълго от самите административни производства срещу него?
Интересни са и самите числа в решението на общината. Става ясно, че до администрацията са подадени три сигнала, четири жалби и две възражения. Извършени са единадесет проверки, като при шест от тях служителите дори не са били допуснати до строежа. Това означава, че повече от половината проверки са приключили без реален достъп до обекта.
Нормално ли е държавен орган да не може да влезе в строеж, който проверява? Ако това се случва при толкова обществено известен случай, какво остава за всички останали незаконни строежи, за които никой не пише?
От решението става ясно още, че общината е предвидила 80 000 лева без ДДС за принудителното премахване, както и че впоследствие е сключен договор за 35 000 евро без ДДС за самото разрушаване. Тоест незаконното строителство ще струва още десетки хиляди левове публични средства, след като собственикът не е изпълнил доброволно заповедта.
Именно тук възниква другият важен въпрос. Колко струва на обществото всяко незаконно строителство?
Не само като пари за премахване.
А като време.
Като работа на съдилища. Като проверки. Като експертизи. Като администрация. Като обществено недоверие. Особено когато говорим за строителство върху самия морски бряг.
Случаят с „Аморе“ идва само дни след поредния обществен дебат около безумието „Баба Алино“ във Варна, да не забравяме и трагедията в „Елените“, където след разрушителното наводнение отново се поставиха въпросите за презастрояването, за стеснените речни корита и за това дали институциите реагират навреме или чак когато вече е станало късно.
Разбира се, ресторант „Аморе“ няма общо с причините за наводнението. Но има общо с един много по-голям проблем. Че незаконното строителство по Черноморието години наред не изглежда като изключение, а като практика. И когато една незаконна сграда остава на мястото си шест години след първите сигнали, обществото неизбежно започва да губи доверие, че законът важи еднакво за всички.
Все пак трябва да бъде отчетено и нещо положително.
Община Несебър вече не говори за бъдещи намерения. Има обществена поръчка. Има договор. Има осигурени средства.
И има поет ангажимент незаконният строеж да бъде премахнат веднага след края на законовата забрана за строителни дейности през летния сезон.
Остава само едно.
Този път институциите да доведат започнатото докрай. Защото истинската новина няма да бъде подписаният договор. Истинската новина ще бъде денят, в който багерите действително започнат работа. Иначе ресторантът си работи, посреща гости, организира празненства.
