Обвиненият за унищожаването ѝ Иван Ночев я е купил миналата година за 5000 лв.
Разораната дюна на плаж "Смокиня-север" е със статут на земеделска земя, а цената за придобиването на терена е била 16 лв. на декар. За толкова през 2000 година човек на име Пламен Иванов е купил имот от 1000 кв.м, става ясно от проверка на сайта "Биволъ" в регистрите на кадастъра и в Имотния регистър.
Настоящият собственик на изравнената вече дюна, който получи обвинение от прокуратурата за унищожаването ѝ - бургазлията Иван Ночев, е станал собственик на земята през миналата година. През февруари 2018 г. той е платил 5000 лв. за 683 кв. м. от същия имот. Останалите 317 кв.м. от него, прилежащи към плажа, вече са изключителна държавна собственост.
От наличните вписвания в Имотния регистър не става ясно кога са отчуждени. Статутът на земеделската земя не е променян в годините, показват регистрите.
Миналото лято новият собственик е поставил каравана на дюната, твърди и прокуратурата в обвинението си към него, заради което, ако бъде признат за виновен, го заплашват до 3 години затвор и глоба. В момента Нончев е с мярка за неотклонение от 10 000 лв. и отрича да има нещо общо с унищожаването на дюната.
Разследването на "Биволъ" разказва, че предишният собственик на терена Пламен Иванов е изкупил в края на 90-те и началото на милениума голямо количество имоти в района на Созопол в местностите „Буджака“ и „Каваци“ от местни хора, които впоследствие е препродал. Това се разбира от имотната му партида.
Според изданието обаче сделките му изглежда систематично са изповядвани на нереално ниски, симулативни цени.
"Биволъ" изследва и съседните терени, които се намират върху дюни. Част от тях са изключителна държавна собственост, но има и такива, които са частни и дори са се сдобили със статут на терени за застрояване.
От медията припомнят, че отчуждаването на дюните в полза на държавата беше обещано преди години от Лиляна Павлова, когато бе начело на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това стана след поредица от скандали с унищожаването на дюни от предприемачи, най-често близки до властта.
Най-гръмкият от случаите стана известен като „Дюнигейт“. В резултат бе прието законодателство, според който дюните трябва да се картират и обявят в специализирани кадастрални карти, след което да се одържавят. Специализираните карти така и не са готови в цялост 6 години по-късно и не е тръгнала нито една процедура по отчуждаване, се казва още в публикацията.
