Окръжен съд – Бургас публикува своите мотиви да прекрати съдебното производство по унищожаване на пясъчни дюни на Каваците.
Имало големи разминавания в посочените в обвинителния акт факти и реалните. Дюните не били унищожени, а само увредени, освен това не били „бели“, а „сиви“.
Мотиви на Окръжен съд – Бургас:
Окръжен съд – Бургас прекрати съдебното производство по унищожаване на защитена територия и природна забележителност „пясъчни дюни в м. Каваци“. Съдебното производство протече по реда на особените правила на Глава 28 от НПК, с освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При това положение съдът е длъжен да съблюдава и спазва правилата на диференцираната процедура, а именно установените фактически положения в хода на съдебното следствие не могат да се различават от посочените фактически обстоятелства в обвинителния акт.
В настоящото съдебно производство по реда на Глава 28 от НПК изменение на обвинението не се допуска. Делото следваше да се реши единствено и само в рамките на фактическите положения, изложени в обвинението.
По делото безспорно се установиха нови фактически положения в хода на проведеното съдебното следствие. Съгласно законовата разпоредба на чл. 378 ал. 3 от НПК, съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в обвинението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Окръжен съд - Бургас изслуша две нови експертизи – съдебно-геодезическа и повторна екологична експертиза и предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства, констатира, че се установяват нови фактически положения, различни от посочените в обстоятелствената част на обвинението, а именно:
На първо място, се установи по безспорен и категоричен начин, че дюнните местообитания, конкретно увредения участък, за който сочи обвинението, не е унищожен, а е само увреден. В обстоятелствената част на обвинителния акт са отразени обстоятелства, че пясъчните дюни са унищожени чрез заравняване и разораване.
При изложение на фактическите положения е посочено: “Обвиняемият Иван Н. решил да разоре и изравни, т.е. да унищожи природната забележителност, а именно „пясъчна дюна“, попадаща преобладаващо в неговия имот“.
В тази насока са и фактите и обстоятелствата, посочени от обвинението обуславящи престъплението, за което са обвинени подсъдимите, като се излагат факти, че Иван Н. и Манол П. са извършили деянията при форма на вина „пряк умисъл“, като са целели именно настъпването на този противоправен резултат - унищожаване на пясъчните дюни.
Конкретно е посочено, че Манол П. е съзнавал, че унищожава защитена територия –природна забележителност „пясъчни дюни“, като посредством верижната машина се унищожава нейната цялост.
Относно подсъдимия Иван Н., в обвинението се сочи, че е съзнавал, че унищожава защитена територия като посредством верижната машина се унищожава нейната цялост. В същият ред на мисли са и изложените правни изводи в обвинителният акт, които се обосновават изцяло върху изложените фактически положения, свързани с извършено изпълнително деяние - унищожаване на посочената защитена територия – природна забележителност „пясъчни дюни“.
Изложените по-горе фактически положения, касаещи изцяло изпълнителното деяние се различават от установените факти в хода на проведеното съдебно следствие след изслушване на повторната екологическа експертиза, а именно, че в конкретният случай е налице действие по увреждане, а не по унищожаване на пясъчни дюни, която експертиза съдът няма основание да не кредитира като компетентна, пълна и обоснована.
На второ място, по делото се установи безспорно, че увредената пясъчна дюна не се намира в процесния имот, собственост на Иван Н. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че по-голямата част от инкриминирания участък от унищожена защитена територия попада в имота на Иван Н.
Тези фактически положения се различават напълно от събраните доказателства в хода на съдебното следствие. Както съдебно - геодезическата, така и повторната екологична експертиза установяват, че пясъчното възвишение, представляващо защитена територия „дюни“ се намира по границата на източната и югоизточната част на имота, собственост на Иван Н., а не вътре в имота.
На следващо място, повторната екологична експертиза сочи, че видът на увредените дюни категорично е само „сиви стабилизирани дюни“, докато в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че унищожените дюни включват 821 кв.м. „бели дюни“, 337 кв.м. „сиви дюни“ и 47 кв.м. зараждащи се дюни и прилежаща площ от 90 кв.м., която не представлява дюни, позовавайки се на първоначалната екологична експертиза, която настоящият съдебен състав не кредитира като изготвена от лице, което няма съответната геодезическа компетентност, също така е непълна и необоснована.
Повторната екологична експертиза категорично посочва, че увреденият участък, включително целият регион около инкриминираният участък, представлява комплекс от дюнно местообитание, без да има някаква прилежаща площ, която няма характеристики на дюни.
Предвид горното и на основание чл. 378, ал. 3 от НПК, съдът прекрати съдебното производство по НОХД № 721/2019 г. и върна делото на прокурора съгласно мотивната част на определението.
Определението на Окръжен съд – Бургас не подлежи на обжалване и протест.
