Едва ли има друг християнски светец като св. Йоан Предтеча, за чиито мощи има толкова много претенденти. Така, ако се вярва на всичките, би трябвало пророкът да е имал 12 глави, 7 челюсти, 9 ръце и поне 8 пръста.
Доказано автентични частици от Кръстителя обаче се намират само в българския черноморски град Созопол
Те бяха открити преди 10 години на близкия остров Свети Иван, а после изследвани щателно в две западни лаборатории. Резултатите смаяха дори най-големите скептици, припомня Монитор.
Съгласно различните предания, след като отсичат главата на Предтечата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на изобличилия я в грехове пророк.
Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безивестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.
По-късно един богат човек повярвал в Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на същото място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Отшелникът пожелава да си иззида килия и започва да копае.
Според преданията наистина намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено Свише, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна светиня се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора – майка на Михаил и жена на цар Теофил, и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол.
Там тя става плячка на рицарите кръстоносци, които разграбват столицата на Източната Римска империя през 1204 година. През Средновековието притежанието на свети мощи било ценност, надминаваща всички други съкровища.
Затова и множеството реликви, с каквито е била богата столицата на Византия, се разпиляват из цяла Европа.
Днес няколко града претендират, че главата на библейския герой, кръстил Божия син Иисус Христос, се намира при тях
Това са църквата Сан Силвестро ин Капите в Рим. Но във френския град Амиен също твърдят, че пазят реликвата. Според френските историци рицарят Валон дьо Сартон донесъл мощите от Константинопол и ги подарил на своя чичо – епископ Ришар дьо Жеброа. Съкровищницата на управлявалата Бавария Вителсбахска династия в Мюнхен също претендира, че притежава главата на Кръстителя.
Според други източници главата на Йоан Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена, майка на Константин Велики. Това е станало по време на поклонението й в Светите земи, а храмът носил неговото име. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск.
През 2001 г. папа Йоан-Павел II посети Дамаск, като се поклони на светите мощи, с което стана и първият папа, влязъл в джамия.
Следите на библейския герой водят и към специалния отдел на музея „Топкапъ“ в Истанбул – бивш дворец на османските владетели. Там са изложени и няколко от най-свещените за мюсюлмани, християни и юдеи реликви. Сред тях освен вещите на пророка Мохамед са и стъпка на пророка Моисей, жезълът му, обкован в злато и сребро, и ръка на свети Йоан Предтеча, който също е почитан от мохамеданите под името Яхия. За нея претендира и черногорският манастир „Цетине“, но в Истанбул настояват, че десницата на светеца е именно при тях.
Същото твърдят и монасите от манастира „Свети Макарий“ в Египет. Тялото на светеца пък най-вероятно се съхранява в Александрия, където според средновековни източници то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава е датиран към I вeк, което донякъде потвърждава библейския разказ.
Турският град Антакя и манастир в Армения спорят, че са съхранили главата на свети Йоан. Същото твърдят и монасите от манастира „Свети Макарий“ в Египет.
Тогава сензация сътвориха археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол. В основите на най-старата му църква (IV-V век) при разчистването на основата на олтарната маса екип на професор Казимир Попконстантинов откри мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 см.
Реликварият от алабастър пазеше части от ръка, лицева част и зъб. Мощехранителницата, открита в олтарната част на най-стария храм на острова, е датирана от средата на V век, а върху нея разчитат и надпис. Според него през въпросния век някой си Тома пренесъл точно на рождения ден на свети Йоан Предтеча неговите свети мощи.
Новината за находката буквално взриви световните медии, предизвиквайки верижна реакция от противоречиви коментари. За да сложи край на съмненията и спекулациите, откривателят на реликвата, професор Попконстантинов, се съгласи те да бъдат изпратени за лабораторен анализ в чужбина, което стана възможно благодарение на финансирането от National Geographic. Резултатите от анализите бяха смайващи.
Изотопният анализ в оксфордската лаборатория установи, че костният материал действително е от човек, който е живял в началото на І век – времето, което съответства на библейската история за Христос и Йоан Кръстител. Според изследователите се касае за един хронологически отрязък от 5 години пр. Хр. до 75 г. сл. Хр.
Освен това британските експерти успяват да възстановят пълния митохондриален ДНК геном от три от костите, като по този начин потвърдиха, че те са принадлежали на един и същи индивид от мъжки род. Нещо повече, идентифицирана е една фамилна група гени, която е от най-разпространените в Близкия изток. С други думи, този мъжки индивид произхожда от района, в който е живял Йоан Кръстител.
Възрастта на костите бе потвърдена и от паралелен независим анализ на екипа на професор Ханс Шрьодер от университета в Копенхаген
Днес учените са категорични, че това са първите останки, считани за част от тялото на свети Йоан Кръстител. Те са открити и в автентична археологическа среда и в надписан реликварий, който е останал затворен 1500 г. след полагането им в него. И още: това са първите предполагаеми мощи на Предтечата, които са подложени на изотопен и ДНК анализ. Получените резултати изненадват с близостта, която имат до библейската история и личност на Йоан Кръстител.
Анализите недвусмислено установиха, че те са открити в достоверна археологическа среда, съпроводени с надпис, и всичко до момента съответства на библейската личност. По този повод професор Попконстантинов сподели, че колегите му от Оксфорд се пошегували: „Получихме всички данни за него, само дето не му знаем домашния адрес!”. Днес той е Созопол, храм „Свети свети Кирил и Методий“, където се пази реликварият с мощите му.
