Истинска джунгла, при това между черноморската община Царево и община Малко Търново в сърцето на Странджа, е голямата тайна на нашето крайбрежие.
Фантастичната буйна гора се простира в долината покрай течението на река Резовска, която пък ни дели от съседна Турция.
Сензационно е! Морето е само на 20 километра със супер известните си и непрекъснато застроявани плажове. А джунглата е останала тайна. ЮНЕСКО призна невероятната гора по левия бряг на реката Резовска преди година и половина за част от световното наследство като биосферен резерват под турското име „Узунбуджак”.
Това ще рече дълго и закътано място – такова си е, ако съдим по факта, че дори и най-запалените по вътрешния туризъм не са и чували за него. Българското название Лопушна също не е лесно. Мястото е уникално по много причини.
Климатът е субтропичен средиземноморски. Температурите дори в най-студените дни на януари никога не падат до нулата, никога не вали сняг. Освен от Резовска, джунглата се пресича от още 2 реки. Поради всичко това само на 2,5 хиляди хектара растат невероятните 651 вида растения между основните – 200-годишни дъбове и букове.
Има уникални за земите ни видове като, лавровишна, понтийско бясно дърво, колхидски джел, рододендрон, странджанска зеленика и чашковидна звъника, кавказка иглика. Тук има също диви мушмули, понтийска ведрица, странджански дъб и странджанска боровинка.
Орнитологичният туризъм би могъл да намери в джунглата на Резовска своята обетована земя, с която у нас вероятно може да се сравни по биоразнообразие единствено езерото Сребърна, също под закрилата на ЮНЕСКО, за което вече разказахме на старта на поредицата.
Любителите на птици биха могли да наблюдават, да снимат и да слушат десетки редки видове. Особено в буферната част между резервата и също девствената околност.
Земноводните и влечугите, като във всяка джунгла, са в изобилие. Тук има гекон, слепок, доста видове жаби и гущери, а от змиите могат да се видят медянка, голям стрелец и поне 3 вида смоци, сред които и леопардов, който е изключително интересен.
Глигани, диви котки, вълци, чакали, сърни, зайци, хомяци допълват картината на естествено запазената природа, каквато не само у нас, но и в цяла Европа се намира все по-трудно. Все още вървят легендите за наличие на рисове, но научни доказателства за това липсват вече век.
