Експозицията „Първите владетели на Европа“ включва повече от 700 предмета на културата, които датират от неолита до желязната епоха. Основен акцент в изложбата в Чикаго са уникалните български артефакти - златен наушник от първата половина на III в. пр. н. е., открит край Синеморец, с изображението на древногръцката богиня на победата Нике;
Боровското съкровище от първата половина на IV в. пр. н. е. и находките от могилния гроб на тракийски аристократ от Голямата могила до с. Златиница, датиран към средата на IV в. пр. н. е., включващи уникален златен венец с апликации, пръстен – печат, наколенник и два ритона от сребро.
Към тези артефакти пред публиката са представени и част от находките от най-старото обработено злато в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г. пр. н. е.
Изложбата има за цел да разкрие пред американската публика историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната. Държавите, сред които и България, които представят своето културно наследство са Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Косово, Черна гора, Република Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения.
Началото на мащабния международен проект – пътуваща изложба “Първите владетели на Европа”, бе поставено през месец септември миналата година, когато в Института за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, се откри изложба под наслов “Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях”, в която участваха артефакти на Националния исторически музей и Регионален исторически музей в Русе.
Мащабният проект се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, музеят “Фийлд” в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек.
В Общински исторически музей гр. Царево е изложено копие на уникалното златно съкровище от с. Синеморец.
Ценната находка е открита през 2006 г. в разбита могила край село Синеморец в един от най-богатите гробове от периода на елинизма в Европа. Откритието е направено от експедиция „Странджа“, ръководена от Даниела – Агре – НАИМ – БАН. Гробът принадлежи на жена, а ритуалът е кремация на място. Над 180 са златните предмети и около 30 са сребърните украси.
Сред шедьоврите на античното ювелирство се нареждат откритите в гроба златни обеци – наушници. Композицията представя богинята Нике, а невероятното майсторство при направата на миниатюрните образи на богинята и двата коня, издава ръката на виртуозен майстор. Не по-малко изящна е златната глава на бик, явяваща се централна висулка на една от огърлиците.
В центъра на това украшение е монтиран камък, аналогичен на камъка от плочката - част от венеца – диадема. Най-значимото е вмъкнат между украсата надпис при тази плочка, на гръцки език :“Деметриос направи за Кортодзунтос“.
Присъствието на този надпис многократно увеличава ценността на откритието, т.к. надписите върху златни предмети от този период от Тракия липсват, а в целия свят са няколко на брой.
Безспорно може да се каже, че гробът в могилата край Синеморец принадлежи на богата аристократка живяла във втората половина на IIIв. пр. Хр.
Тя по всяка вероятност е съпруга на местен тракийски владетел, чиито дом е разположен наблизо с могилата, където през 2012 г. беше открито уникалното сребърно монетно съкровище от 199 тетрадрахми. И двете съкровища от Синеморец са експонирани в Исторически музей – Царево.
